В неделя - по пътя към храма ...
Запътила съм се в неделната поредна сутрин сама, към храма на Литургия ... Малката внучка все учи и рисува и много рядко идва с мен - тогава за мен празникът е двоен, а голямата внучка следва в чужбина ... Пеша съм - възползвам се от петнадесетината минути за чудесно ободряване ... Май не помня от години да съм пропускала участие в християнското богослужение - освен, когато бях с Ковид, (слава Богу, не в тежка форма) ... Макар доста хора да спят още, в неделя сутрин има какво да се види тук-там в града ни ... И първо поглеждам към нашата малка градинка, да се порадвам на нейната свежест - ала тук с бедственото положение с безводието, няма как да се полива ... Събираме се - но не винаги, със съседка, която също посещава храма, обаче ако й позволяват смените в работата ... По-често, през целия път виждам доста стопани, със своите любимци - кучетата, поредно маркиращи местата си край сградите и дърветата предимно ... Жалко, забелязвам, съвсем малко е обслужването по европейски, с торбички ... Но, насреща се оказва рядък домашен любимец - жена е приклекнала на тротоара, край кафез с папагал ... Красавец, от непознат за мен вид, само че - не е от говорящите ... Стопанката, може би е от съседните блокове и до днес не съм я мяркала ... А пред мен върви прекалено позната жена, моя землячка и в гръб дори, познах я веднага ... Тя, вероятно отива да продава на Пазара нещо собствено производство - там я срещам, понякога ... Акушерка, пенсионирана - помня я от нейните домашни посещения у нас от времето, когато родих сина си ... Не знам дали тази грижа за новородените деца сега я има - знам само, каква помощ беше за мен тогава ... Все още е лято и по Старата главна се усмихвам на няколко човека с увреждания, които се радват на слънцето, преди жегата и шумотевицата малко по-късно ... И преди да започнат от ‘Чистота‘ да се борят по улицата с боклука, разнасян от вятъра, уви - от старите метални кошчета с откраднатите капаци ... Вървя малко по-бавно, като се позаглеждам във витрините с прекрасните тоалети - наши и чужди, с обявените вече и в евро цени ... Минавам край фризьорски салон и се чудя - кой и как ли ще плаща тези 11 цента отгоре, над еврото ... По-точно, дали и как ще се закръглява сумата - нагоре, надолу ... Така ме настига чевръста приятелка, рускиня и в приятен разговор с нея, (тя говори български отлично), стигам до църквата ... А вътре ме очаква друга моя приятелка, която винаги ме изпреварва - живее по-близо до храма ... Там, най-вече ме очаква Той, с любов - нашият Господ Иисус Христос ... Всички нас очаква и ни благославя ... С безкрайна признателност Му благодарим, с непоклатима вяра и любов ... . ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
