В СЛАБИНИТЕ
Сега или никога! Две врати се затваряха, в главата ми нахлуваше сив талаз, помиташе и давеше всичко по пътя си, което съм преживял, което съм постигнал, което съм мечтал, поставил съм за цел, превъзмогнал, имал, желал, желая, наджелал, трансформирал в по-трезва и по-близка, по-опиянителна и далечна цел. Помиташе милите ми спомени, детството ми с взора към звездите и женските прелести през оградата на евиният плаж, първата ми целувка, абитуриентският бал, името ми на стената на плача, сред приетите. После…Всичко отиваше. Трябваше да победя, трябваше да се науча да побеждавам. Плюшка все ми говори така. Не знам защо още я наричам така нежно. Преди се галеше като плюшено мече, сега ръмжи като тигър, при това с развалени зъби, неврастеничка е, но я обичам, освен
това има прекрасни крака. Не мога да си позволя да ме напусне, но тя ме мисли за неудачник, нищо, че спечелих достатъчно за да си имаме собствено жилище, нищо, че съм вече на доста високо место в служебната йерархия, че ...