Искам тази нощ да ме сънуват - и двамата. Единият като неосъщественото желание, което го изгаря отвътре и при което можеше да остане, но не пожела достатъчно, а сега съжалява ужасно много. А другият - като момичето, с което пропуснаха любовта... Което той знаеше колко много го иска, макар че никога не го изрече на глас, но му го показа по хиляди начини. Тя беше твърде горда, за да го изрече, но той я познаваше напълно, трябваше да знае и това за нея! 

       Аз се губех и намирах с тях. Усмихвах се, а после потъвах. Летях и после падах отвисоко и тъкмо, когато мислех, че съм се изправила, нещо отново ме приземяваше болезнено. Обичах, но не получих обичта, от която имах най-силна нужда...

       Иронично, но знам, че и двамата ще се питат сънувайки, а после и вече будни: "Какво щеше да стане, ако...?" Този въпрос ще ги мъчи всеки път, когато чуят името ми, когато видят очите ми в очите на друга някоя и знам дълго ще ги преследвам в мислите им, защото знаят, че аз бях ИСТИНСКА и можех да им дам нещо ИСТИНСКО, а те не пожелаха.

         Но какво да кажа аз за себе си? Кой искам да сънувам и трябва ли да съжалявам за нещо, което съм или не съм направила? Всичко ли е безвъзвратно загубено и пропуснато? Кога спрях да плача и кога започнах да приемам нещата хладнокръвно, сякаш не се случват на мен самата? Господарка ли съм на живота си или живота ми минава край мен, а аз го гледам като безучастен свидетел? Още ли съм себе си и мога ли да се изгубя? Взе ли всеки част от мен, преминавайки през мен и аз какво взех?

... И кога и как ще бъда ЩАСТЛИВА? Да съм ЩАСТЛИВА с някого ли трябва или със себе си самата?

         Всички тези въпроси в късната зимна нощ ме тормозят. Карат ме да усещам студа още по-силно, макар че в стаята далеч не е студено. Ледените тръпки преминават през цялото ми тяло и искам час по-скоро да се отърва от това ужасно чувство - чувство сякаш смъртта ме докосва с изстиналите си пръсти...

         Искам да заспя най-после и аз. И искам да сънувам. Но моят сън ще е по-различен от техните... Искам да сънувам моето щастие! Ще бъде като онези прекрасни сънища, след които се събуждаш и си разочарован, че е свършил. Но аз няма да бъда разочарована! Той ще ме събуди за щастието ми, ще ми покаже пътя към него - едно малко островче в  един огромен тъмносин океан, и аз ще го намеря, обещавам си!