Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, към 40-50-годишна дебеланка, която винаги си наемаше шезлонг заедно със също тъй червенокоса приятелка.
- Къде видяхте пеликаните? - пита.
Мария подробно й разказва, че идвали на края на плажа привечер, на групички, и Таня ги снимала. Даже тръгва с Червенокоска да й покаже мястото.
- Абе, Марийче! Не бяха пеликани, а гларуси! - прошепва Таня зад гърба на Червенокоска.
- Опс! "Пеликани" ли казах? Имах предвид гларуси.
След известно мълчание:
- Ама тези двете толкова ли са глупави! Естествено, че на морето има гларуси!
До края на екскурзията гузно мълчим по въпроса с пеликаните. Може пък Червенокоска да се е задоволила с фотос на гларуси?
Вечерта преди отпътуването ни имаше земетресение. Четвърт ...