Aug 12, 2004, 3:19 PM
Валеше дъжд...
1 мин reading
Валеше дъжд.Капките падаха с трудно долавящ се от ухото трясък.Стъклото се запоти.Дърветата шептяха от другата му страна.
Тя лежеше в ъгъла на стаята покрита със старо одеало въпреки наличието на дървено легло с прокъсън матрак в другия край на помещението.Пот избиваще на челото й.Беше сама.По мрачните стени имаше мухъл , а замъленото сткло играеше ролята на перде което очевидно липсваше.Подът беше гол и всякаш каменен.Входната врата беше разбита и подпряна на изхода , колкото да не влизат натрапници . В друг ъгъл на стаята имаше използвани спринцовки и празни ампули "Инсулин".До момичето лежеше стар часовник , който беше спрял и всякаш й казваше"И на теб не ти остава много"
Момичето изгуби съзнание.Беше тъмнокосо с гъста коса едва допираща раменете й..Имаше дълги мигли по който блестяха сълзи.Очите й бяха прошарени и напомняха листата на есенно дърво-жълто зелени на места кафяви..Ръцете й бяха загрубяли и почервенели от студа.Момичето беше на около 12-13 години , но не ходеше на у-ще , защото майка и нямаше достатъчно пари за да усигори на дъщеря си животопотдържащия инсулин и тетрадките и учебници едновременно.
Изведнъж вратата се помести и в стаята влезе дрипава жена носеща плик с ампули "Инсулин за малката и късче хляб.
-Върнах се миличка, извинявай че закъснях.Не искаха да ми дадат лекарството ти , но мама ти го донесе...Тук съм вече.Нося ти и храна..Миличка събуди се дете!-майката започна да моли и проклина всички богове , но беше късно- детето си беше отишло от този свят на заблуди и тревоги...
Тя лежеше в ъгъла на стаята покрита със старо одеало въпреки наличието на дървено легло с прокъсън матрак в другия край на помещението.Пот избиваще на челото й.Беше сама.По мрачните стени имаше мухъл , а замъленото сткло играеше ролята на перде което очевидно липсваше.Подът беше гол и всякаш каменен.Входната врата беше разбита и подпряна на изхода , колкото да не влизат натрапници . В друг ъгъл на стаята имаше използвани спринцовки и празни ампули "Инсулин".До момичето лежеше стар часовник , който беше спрял и всякаш й казваше"И на теб не ти остава много"
Момичето изгуби съзнание.Беше тъмнокосо с гъста коса едва допираща раменете й..Имаше дълги мигли по който блестяха сълзи.Очите й бяха прошарени и напомняха листата на есенно дърво-жълто зелени на места кафяви..Ръцете й бяха загрубяли и почервенели от студа.Момичето беше на около 12-13 години , но не ходеше на у-ще , защото майка и нямаше достатъчно пари за да усигори на дъщеря си животопотдържащия инсулин и тетрадките и учебници едновременно.
Изведнъж вратата се помести и в стаята влезе дрипава жена носеща плик с ампули "Инсулин за малката и късче хляб.
-Върнах се миличка, извинявай че закъснях.Не искаха да ми дадат лекарството ти , но мама ти го донесе...Тук съм вече.Нося ти и храна..Миличка събуди се дете!-майката започна да моли и проклина всички богове , но беше късно- детето си беше отишло от този свят на заблуди и тревоги...
© Александра Ласкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
тъжно,но реалност!!!
-
реалност
-
Наистина е тъжно....
-
Тъжно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
