Feb 21, 2008, 10:27 PM

Ваша Беатрис. 5

  Prose » Letters
1K 0 0
1 min reading

Средата на януари е. Чета писмото Ви, Николас, а свещта прокапа върху него. Като сълза. И после се втърди. Като печат. Като спомен. Като оставане. Отгоре му. Като сърцето ми към Вас. Жадно за напояване. Николас...

Казвате, че съпругата Ви се е разболяла, но ще се оправи. Да, хубаво е това. Навярно е настинала. В това студено време е нужно да се грижим по-добре както за себе си, така и един за друг. Нека стои на топло. Но тя сигурно ще е в добро здраве, когато получите писмото ми. Надявам се!

Леон се върна от Марсилия недоволен и честно да си кажа, разгневен. Някакъв прекупвач не му е платил. Но Леон, въпреки занятието си, си остана доверчив. Нали виждате. Разчита на честната дума на хората. Не са онези времена. Хората все повече искат да печелят на чужд гръб. Татко му предаде търговията, а самият той, знаете, управлява имението на Сантори. Каза, че били затънали в дългове. Справил се e. С познанствата и опитността си. Дано влее малко здрав разум на брат ми. Става ми дори малко смешно, защото Леон беше печатар. А сега... Вие сам знаете, всъщност.

Клаудия вчера се изправи. Каза, че й се вие свят, но беше категорична, че иска да ни прави компания за вечеря. Толкова дълго беше на легло. Така немощна. Не можех да я позная. Андрес дойде. Тайно, разбира се. Бенджамин го е смъкнал през верандата. Представяте ли си! И Клаудия беше така щастлива. Каза му, че не може да позволи да умре, без да го види. Но ето, че това я изправи. Дано е за дълго. И да оглася къщата със смеха си целият вечен живот!

Нали Ви бях разказавала как Бенджамин се озова при нас? Донесе го мама. Горкото дете, беше премръзнало зад оня ъгъл. И сега си мисля какво ли щеше да се случи, ако тя не беше ходила у Верман в онази студена вечер. Старата Верман и до сега разчита на мама за роклите си. За къде ли се гласи? Понякога не разбирам тази стара жена. Като я гледам и нещо ме смразява, понякога имам усещането, че едва ли ще напусне този свят.

Ще чакам с трепет писмото, Ви, мили Николас! Пазете се! Не допускайте да Ви изгубя! Тъй както аз няма да допусна да изгубите мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...