Средата на януари е. Чета писмото Ви, Николас, а свещта прокапа върху него. Като сълза. И после се втърди. Като печат. Като спомен. Като оставане. Отгоре му. Като сърцето ми към Вас. Жадно за напояване. Николас...
Казвате, че съпругата Ви се е разболяла, но ще се оправи. Да, хубаво е това. Навярно е настинала. В това студено време е нужно да се грижим по-добре както за себе си, така и един за друг. Нека стои на топло. Но тя сигурно ще е в добро здраве, когато получите писмото ми. Надявам се!
Леон се върна от Марсилия недоволен и честно да си кажа, разгневен. Някакъв прекупвач не му е платил. Но Леон, въпреки занятието си, си остана доверчив. Нали виждате. Разчита на честната дума на хората. Не са онези времена. Хората все повече искат да печелят на чужд гръб. Татко му предаде търговията, а самият той, знаете, управлява имението на Сантори. Каза, че били затънали в дългове. Справил се e. С познанствата и опитността си. Дано влее малко здрав разум на брат ми. Става ми дори малко смешно, ...