Едва се измъкна от ужасния лабиринт в центъра на града. Когато остави зад себе си бездушните рекламни светлини, навлезе в периферията. Почти тичаше, проклетият сакат крак го бавеше. Тесните изровени улици се опитваха да го объркат. Кривяха се в злобни усмивки оградите, а къщите се спотайваха в сенките, като напръскани с пестициди хлебарки. Номерата на дворните врати свенливо криеха цифрите си и само Бог, или песът с жълтата козина, който го следваше като призрак, можеха да помогнат на мъжа да намери къщата на хълма.
Днес бе работил много. Бе налепил сто и петдесет афиша, за което му платиха цели трийсет лева. Беше изморен, но доволен. Притискаше пълен найлонов плик към гърдите си. Напазарува от първия магазин, който видя, след като взе парите. И сега бързаше към тихото си убежище.
Най-накрая мъжът изкатери стръмната пътека, която сякаш се спускаше от небето. Спря за миг, пое си дъх и погледна зад себе си. Долу, в ниското, градът заспиваше след смазващия ден, за да се отдаде на нощните ...