5 min reading
Любов по време на пълнолуние
„Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...
Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.
Надеждата, че утре ще е нов, различен ден. Ден, в който „вчера" е минало, а „утре" ще е най - прекрасният ден.
Обичта ми към теб не може да се опише с думи, защото е прекалено голяма, силна, истинска и чиста; не е просто мираж роден от съзнанието ми, и от детското ми сърце.
Милион пъти ти писах писма, в които се стараех да ти покажа какво всъщност значиш за мен и 3 години и 8 месеца по - късно все още се старая да ти докажа безусловната си, безгранична любов.
Ужасно трудно е, че трябва да крием чувствата си, защото ще бъдем осъдени и изгорени като че сме някакви вещици. А така силно искам да изкрещя, че съм влюбена в теб и нищо, и никой на този свят не могат да ме уплашат или накарат да те обичам по ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up