Любов по време на пълнолуние

    „Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...

    Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.

    Надеждата, че утре ще е нов, различен ден. Ден, в който „вчера" е минало, а „утре" ще е най - прекрасният ден.

    Обичта ми към теб не може да се опише с думи, защото е прекалено голяма, силна, истинска и чиста; не е просто мираж роден от съзнанието ми, и от детското ми сърце.

    Милион пъти ти писах писма, в които се стараех да ти покажа какво всъщност значиш за мен и 3 години и 8 месеца по - късно все още се старая да ти докажа безусловната си, безгранична любов.

    Ужасно трудно е, че трябва да крием чувствата си, защото ще бъдем осъдени и изгорени като че сме някакви вещици. А така силно искам да изкрещя, че съм влюбена в теб и нищо, и никой на този свят не могат да ме уплашат или накарат да те обичам по - малко, или да не те обичам изобщо! Това, че те срещнах, без значение от обстоятелствата, ми даде нови очи, с които да виждам по - добре света; уши, с които да чувам само истинските неща и ново сърце, благодарение, на което да чувствам всичко, което ми се е струвало толкова далечно, а всъщност е било, и е най - близо до мен.

    Срещайки те и ставайки част от живота ми успях да се откопча от здраво впилите се в мен стари разбирания на един още по - стар свят, научен кое е правилно и кое грешно, но единствено заради пясъка хвърлен в очите му. А как ми се иска да им дам своите очи, за да видят какво видях в теб и защо така лудо се влюбих…

    Знам, че е грешно, но нека съм грешна заради това, че те обичам! И не можем ли точно ние да покажем на целия свят, че именно тази грешна, дяволска любов е най - истинското, чисто, и стойностно нещо, което може да съществува?!

    Не бих могла да те обичам от разстояние… Това би ме разрушило. Би убило и малкото светлина останала в мен, а аз не искам да те убивам, защото само чрез теб мога да съществувам. Само чрез любовта ти мога да се справя с този така неразбран свят, воден от грешни виждания и разбирания за това какво е щастие, любов, пълно отдаване, и обвързване.

    Защото, любов моя, да си напълно отдаден на някого означава да прекосиш океани от пясък; морета от огън и пепел; да се гмурнеш в лавини от лава, и вулкани от сняг, само и само, за да видиш зеленото в крайчето на очите на любимата. Означава да убиеш, ако трябва, без да изпитваш и капка съмнение защо трябва да го направиш.

    Ръцете ми треперят.

    Мисълта някой друг да те държи в обятията си, дори за някакъв миг от мига, ме докарва до лудост… Настървява ме и ме ожесточава. Бих умряла стотици пъти, за да докажа онова, което според някои не може да бъде доказано. Бих превзела хиляди сърца, само и само твоето да бъде само, и единствено мое.

    Опитвам се да не деля света на теб и всички останали, но за мен света си ти. Моделирала съм се около сиянието, което най - зеленото на зеленото в пъстрите ти очи излъчва.

    Понякога се задушавам в съня си, а когато не сънувам теб демоните ми започват отново да ме преследват, нахлувайки в забравената от тях душа и нарушавайки спокойствието й.

    Минавам покрай нечий живот, обръщам го наопаки докато спиш и после отново се връщам при теб, а ти винаги си там, чакаща, и обичаща ме.

    Дланите ми са мокри…

    Вярвай ми, любов моя, както аз вярвам в теб, защото ти за мен си единствена!

    В минутите, когато си далече светът става огромен и се загубвам, а в същото време се смалявам и дишането става адски трудно... Всяка секунда прекарана далече от теб кара всичко в мен да умира и когато те чакам или бързам за среща, и когато те виждам да идваш, или да ме чакаш – всичко в мен се възпламенява и пожарите ми не могат да бъдат загасени по никакъв начин!

    Толкова много съм твоя, че чак не е реално как вече не мога да се възприема като отделен човек, а постоянно виждам и твоето отражение заедно с моето в огледалото! Толкова те обичам, че чак ме боли, когато те няма! Дори и само мисълта за това ме убива...

    Зная, че не съм ти първата, но бих дала всичко и живота си дори, за да бъда последната в живота ти!! Така те копнея! Така те искам завинаги! Така те избирам всеки ден! Така избирам нас всеки ден! И въпреки лошото в живота ни се надявам да не съжаляваш за избора си, и да останеш завинаги!! ... Защото да съм далече от теб е най – лошото и ужасно нещо, което може да ми се случи! И сега, след като вече те познавам, и си част от живота ми, продължавам да се страхувам, че ще те загубя някой ден... Че ще се умориш... От мен, от нас...

    Тайничко се надявам, обаче, че когато ти е най – тъжно и самотно ще се присещаш, че има на света човек, който дава всичко само, за да бъде обичан единствено от теб! И да обича само теб! ...

    Вярвай ми, защото живея в твоята сила и страх, и най – голямата ми сила и най – голямата ми слабост си ти! Вярвай ми, защото съм заключена в оковите на невъзможното ти отсъствие! ...