Любов по време на пълнолуние
„Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...
Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.
Надеждата, че утре ще е нов, различен ден. Ден, в който „вчера" е минало, а „утре" ще е най - прекрасният ден.
Обичта ми към теб не може да се опише с думи, защото е прекалено голяма, силна, истинска и чиста; не е просто мираж роден от съзнанието ми, и от детското ми сърце.
Милион пъти ти писах писма, в които се стараех да ти покажа какво всъщност значиш за мен и 3 години и 8 месеца по - късно все още се старая да ти докажа безусловната си, безгранична любов.
Ужасно трудно е, че трябва да крием чувствата си, защото ще бъдем осъдени и изгорени като че сме някакви вещици. А така силно искам да изкрещя, че съм влюбена в теб и нищо, и никой на този свят не могат да ме уплашат или накарат да те обичам по ...