Един от фундаменталните спасителни механизми в на вид безнадеждни шахматни позиции е т.нар. "вечен шах". Той възниква, когато царят на една от враждуващите страни не може да намери укритие от преследващия го с непресекващи шахове неприятел. Особено свиреп преследвач е дамата. Но примерът от следната позиция:
Бели: Цг1, Дг6, пешки на ф7 и г2;
Черни: Цх8, Де2, Об8, Кг8, пешки на г7 и х6,
в която на ход са белите,
е крайно изненадващ. Беглият анализ диагностицира /на пръв поглед/ бялата позиция като безнадеждна. И наистина на "естественото" производство 1.ф8Д ще последва: 1...Де1 шах 2.Дф1 Оа7 шах 3.Цх2 4.Дх4 мат!
Мнозина играещи с белите в тази позиция, предвид горния анализ, биха подписали тутакси безусловна капитулация. Но за щастие на белите те са на ход и разполагат със "свръхестествено" продължение:
1.Дх7 шах!!
Белите сякаш правят ход на отчаянието, преди да се предат, жертвайки своята гордост - елегантната бяла кралица. Да не би този ход да е продиктуван от антимонархически настрое ...