4 мин reading
Годината е 2112.
Живеем след Апокалипсиса. Точността в календара на маите бе поразителна. Луцифер се възкачи на Земята. Нищо не можеше да го спре. С цялата си армия от Ада той докара само смърт и страдание. Само мъка.
Казвам се Гавраил. Бях един от ангелите на Рая, преди да отнемат крилете ми. Сега не ми остава нищо друго, освен да се крия из пещерите с останалите смъртни.
Сто години минаха, откакто портите на Ада се отвориха. Преди това никой не вярваше в приказките за ангели и демони, за Рая и Ада. Сто години се борим и от сто години губим! Повечето от братята и сестрите ми дадоха живота си или просто станаха смъртни, точно като мен. Ще ме питате къде е Бог? Преди петдесет години Луцифер го плени и екзекутира пред погледите на всички ни. От тогава мнозина изгубиха надежда. Без Бог, без ангели, човечеството е загубено. Малцина са събратята ми, които все още са на бойното поле.
Сега съм просто човек и като такъв си имам собствени проблеми. С какво да се изхраня например. Водата не е пр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up