Feb 26, 2009, 11:35 AM

Великата тройка- горска приказка

  Prose » Humorous
1.1K 0 0
2 min reading
   Събрали се горските животни около един полузагнил пън. Нов господар им трябва. Старият лъв вече е на път за онзи свят. И седнали те да умуват.
- Ако изберете мен - обадила се мечката, от която дори и човекът се страхува, ще ви бъда вярна, ще изпълнявам всички ваши желания, ще ви избавям от трудности. Не ще...
- Чакай, чакай, Мецано! - прекъснал я Вълчан. На думи всеки е лесен. Нас ни трябват дела. Ето, например аз. Без много-много шум, обикалям горите, обикалям кошарите, обикалям къде ли не...
- Добре го казваш, Вълчане, но едно дело не си извършил. Че обикаляш, обикаляш. А колко невинна агнешка кръв си пролял?
- Ей, Мецано, внимавай, че като кипна!
- Виж ти, моите братя! - намесила се Лисана. Никой не може да отрече, че сте силни. Сега властта е в силните. Но и двамата не притежавате моята хитрост. Признайте, че само със сила не се живей! За да можеш да се измъкнеш от всяка ситуация, колкото да не си прав, трябва хитрост. Гледайте мен и се учете! Имам цял пилчарник с млади ярки. Така ме гледат в очите, че... Но не мога да отрека, че обикалям и чуждите пилчарници. Грабвам някоя ярчица и я изяждам.
- Спрете това самохвалство най-сетне! - подели в хор горските животни. Стига с тия преследвания  и изяждания!
- Ей,  вий тримата! - намесил се кълвачът. Време е да напуснете нашата горска държава! Имаме нужда от верен приятел. Господари не ни трябват!...
   Както си стоели Мецана и Вълчан, скочили срещу животните и показали острите си зъби. А Лисана, тъй като била най-хитра, търчала ту при едните, ту при другите и ги молела:
- Скъпи мои братя, защо да се изяждаме? Вие, Мецано и Вълчане, време е да се отърсите от старите си нрави и се присъедините към другите!
- Хитра си, Лисано! - прекъсна я глас изпод земята. Не напразно носиш името си. Така умееш да се мазниш и да излизаш от интригите, чак ти се възхищавам.
- Знаеш ли , Къртьо? Ако искам и председател на нашата горска държава мога да стана - отговорила Лисана и завъртяла опашка.
- Не искаме Лисана за председател! - викнали  животните.
- По-тихо, по-тихо! - намесил се кълвачът. Щом като не искате, засега лъвът ще остане. И хубаво си помислете до следващото събрание!
- Братя, погледнете натам! - прекъснал ги гласът на славея. Лисицата се е качила на гърба на Вълчан и заедно гонят Мецана в кръг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...