Великденският заек

Той обичаше да прави чаени партита, на които да поканва всички гости от страната на чудесата. Освен с прословутия си чай, великденският заек беше известен и със своите най-различни курабийки, сладки и други вкусотийки, но беше цар на най-добрият чай, а именно чаят от вълшебства.
Великденският заек имаше много гости всеки ден, но най-любима от всички му беше Алиса. Тя, за съжаление, идваше само в едно определено време на годината - по Великден. И ето, че и тази година беше настъпил този празник, а великденският заек се беше подготвил подобаващо за да посрещне своята гостенка по най-добрият начин.

- Здравейте, господин Заек!
- Здравей, Алиса!
- Каква история ще ми разкажете тази година?
- Много бързаш! - смъмри я зайчето - Първо искам да те посрещна с добре дошла и да те поканя да се настаниш удобно.
- Благодаря! - отвърна Алиса и седна на един стол, който всъщност беше гъба. 
- Какво е това? - попита девойката и пресегна към чайника, който имаше доста необичайна форма.
- Позволи на мен - предложи великденският заек и взе една красива чаша, в която наля от магическият чай.
- Ммм... - рече Алиса - Много е вкусен! 
- Освен това е и полезен! Развива въображението, а на хората често им липсва.
- Хайде да започваме с историята - предложи момичето нетърпеливо.
- Е, добре - съгласи се заекът и започна - В една далечна страна...
- Коя страна? 
- Не е културно да прекъсваш по-възрастните от теб, Алиса - смъмри я заекът - А и всички като цяло.
- Извинявайте, господин Заек - смутено отвърна момичето.
- Та в една далечна страна имало обичай на всеки Великден да се правят зайчета от маргаритки.
- Зайчета от маргаритки ли? - зачуди се Алиса - Но това е невъзможно!
- Напротив! Няма нищо невъзможно. Има само липса на въображение, затова пийни си още чай - предложи великденският заек.
- Но как така ще направиш зайче от маргаритки?
- Алиса, трябва да престанеш да задаваш въпроси ако искаш да завърша тази история.
- Съжалявам, господин Заек. Бихте ли продължили?
- Разбира се! Освен това тези зайчета имали умението не да подскачат, а да летят.
- Как така да летят?! Това са пълни небивалици! - отбеляза Алиса.
- Не, скъпа - поправи я великденският заек - това е липса на въображение затова пийни си още от чая.
- Но в това няма никаква логика! - продължи с разсъжденията си момичето.
- А кой ти каза, че логиката и въображението вървят ръка за ръка?
- Въпросът е много уместен, но ако в училище нарисувам летящи зайци, всички ще ме помислят за луда!
- Кое те притеснява? - зачуди се заекът - Че те и без това всички са луди. 
- Но аз не искам да бъда сред луди хора!
- О, нямаш избор, скъпа моя, нямаш никакъв избор. Тук всички сме луди. Аз съм луд. Ти си луда. Летящите зайци са луди. Всички.
- Откъде знаете, господин Заек, че аз съм луда?
- Трябва да си. Иначе нямаше да си тук.
- Говорите небивалици.
- Разбира се! Ако имах свой собствен свят, всичко в него щеше да бъде една голяма небивалица, но задължително щеше да бъде придружено от голяма доза въображение. И, разбира се, чаша чай от вълшебства. Пийни си още малко, мила, иначе тази история няма да бъде толкова истинска.

Алиса отпи от чашата с чай и се потопи в света на великденския заек.