- Сега ли намери да си ровиш в чантата? Не го ли направи преди малко?
- Да, обаче тогава търсех друго.
- Айде де, Ерика, и без това закъсняваме.
Ник крачеше нервно напред и се чудеше какво толкова рови жена му в чантата.
- А, всичко си ми е тука, хайде да влизаме! – каза тя доволно.
Ник намести очилата си и въздъхна тежко. Вената на слепоочието му започна да пулсира и челото му се обсипа с малки капчици пот. Не беше идвал на съвет откакто Ерика забременя с Леа. Такова спешно извикване на вещиците от околността можеше да означава, че някой се е забъркал с черна магия. Или е станало нещо по-лошо. Заровен в мислите си, той усети ръката на Ерика да улавя неговата. Погледна я и видя шоколадовите й очи да го гледат с такава топлина, каквато винаги му даваше увереност.
- Е, да се надяваме, че всичко е наред и е просто нещо... дребно – каза тя с лека горчивина в усмивката й.
Хванати все още за ръце, двамата отвориха голямата дървена врата и влязоха при останалите вещици. Съветът щеше да започн ...