Вилауемна - така я бяха кръстили майка й и баща й. Тя беше израснала с това име и си мислеше, че родителите й са искали да звучи прозападно. Но когато един ден попита баба си Щилияна, тя се разплака и й разказа всичко. Баба й имала много хубава вила в местността Селището, но комунистите започнали национализация на вилите в местността Карандила по ЗОЕГПНС /Закон за Отчуждаване на Едрата Градска Покрита Недвижима Собственост/  и национализирали вилата й. Пред кого ли не се жалвала горката жена. Писала дори в секретариата на Вълко Червенков. Оттам й отговорили, че вилата е неправилно отчуждена, но местните власти повторно я одържавили с нов акт за държавна собственост и заплашили бабата този път да кротува, ако не иска да осъмне в някой лагер. "Пениш се, не пениш се, ще те ям!" Кротнала се бабата и известно време се мамила, че все нещичко й е останало, тъй като имала масивна каменна мелница в село Жельо Войвода. Та когато комунистите започнали национализацията на мелниците през 1947г. те записали изрично в приетия от тях закон ЗНЧИМП /Закон за Национализация на Частните Индустриални и Минни Предприятия/, че се национализират само уемните мелници. Но през 1955г. с нарочен акт за държавна собственост отнели от бабата и тази последна благинка. Та тъй се пръкнало на бял свят името на внучката - като комбинация на вила и уемна. Баба Щилияна често повтаряше - Бог да те пази чедо от комунисти! Комунист ли е - той е разбойник и крадец. Нищо хубаво от такъв не чакай. Вилауемна беше дъщеря на царски генерал. Майка й - блага и изстрадала жена, изгубила едно дете преди раждането на Вилауемна, буквално трепереше над дъщеря си. Семейството на генерала, барабар с него и с Вилауемна бе изселено от комунистите за 15 години от София в Етрополе, а апартаментът им заграбен. След края на изселването, генералът и съпругата му - лишени от софийско жителство, се преселиха да живеят при бабата на Вилауемна. Малкото момиченце бързо растеше и показваше завиден интелект. Завърши Кузмина с пълен отличен, а после и Софийския държавен университет. Вилауемна не беше получила нито веднъж в живота си оценка по-ниска от 6. Впоследствие тя завърши и патентно право в Прага, отново с пълен отличен. Стана началник на центъра по научнотехническа информация към министерството на химическата промишленост. Името й бързо се прочу. Опитаха се да я привлекат на работа в Държавния съвет, но районният партиен секретар даде за нея докладна, че е дъщеря на фашистки генерал. А истината беше, че баща й никога не е бил фашистки генерал и дори беше спасил комунисти от разстрел. Накрая посмъртно махнаха черната точка от името му и със специален указ го обявиха за антифашист. Вилауемна се пенсионира като отличник на министерството. Истински работохолик тя продължи да работи до края на дните си на други длъжности. Владееше перфектно 5 езика и имаше завидна музикална култура. Почина в отлично ментално състояние и достойно изживяла живота си. Тя за нещастие вкуси от отровните плодове на комунизма. Комунизмът, който практически погуби здравия, талантлив и дълголетен ген на българската нация.