Dec 23, 2011, 11:42 AM

Винаги ще те обичам - трета част

589 0 0
2 min reading

 

Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна. 

- Любов моя, къде си??? Алекс скочи от леглото и слезе при приятелката си.  - Тук съм, мило! - каза момичето, като търкаше очите си заспало. - Оууу, някой май е спал досега, а? - усмихна се Виктория. - Ами май да! -  засмя се Алекс... Момичетата се целунаха и прегърнаха силно. - Кажи ми как мина денят ти! - попита любопитно Вики. - Ами скучно, както винаги, пак бях първа сутринта! - намуси се Алекс. Вики я целуна бързо и се усмихна! - Твоят ден как мина, бебе? - попита Алекс. - Ами както винаги, лигавехме се в междучасията. - засмя се Вики. Алекс я погледна сериозно.  - А говорила ли си с оня дръвник? - сърдито попита момичето! Виктория замълча за секунда и погледна приятелката си в очите. - Ами да, видяхме се в коридора и си поговорихме. - смутено каза девойката! Алекса надигна вежда. - И за какво си говорехте? - Ами той ми каза, че ме харесва и че иска да му дам шанс, за да ми докаже, че има чувства към мен! Зениците на Алекс се разшириха. Пое си дълбоко въздух.  - И ти какво му каза? -  попита Алекс, като едвам сдържаше гнева и болката си. - Казах му, че аз нямам чувства към него и по-добре да не си губи времето с мен. Облекчена от думите на приятелката си, Алекс се успокои малко. Виктория видя, че Алекс е изнервена. Прегърна я и и прошепна тихо.  - Обичам те!!! - целуна я нежно по устните.  Алекс се отпусна в нежните прегръдки на момичето и затвори очите си. - И аз те обичам!!! Виктория я притисна до себе си и я целуна по главата. Алекс се усмихна, чувстваше се толкова добре и защитена в ръцете ù. Момичетата постояха известно време вкопчени една в друга. Алекс стана и седна на компютъра. Виктория отиде до нея и я попита. - С кой си пишеш, зайо? - С една приятелка! - засмяно каза момичето.  Виктория се засмя и започна да се съблича. Алекс се обръна към нея и каза. - Оооо, харесва ми как мислиш! - погледна я мръсно момичето. Вики се засмя и отвърна. - Ще влизам да се къпя, мръсницо. - Их, ама значи. - Алекс беше разочарована от чутото. Виктория се съблече, целуна Алекс и се запъти към банята. - Чакам те тук. - извика Алекс и се усмихна перверзно!  След това отново седна на компютъра, а скайпът ù изписука, някой току-що ù писа. - Там ли си? - Да! -  написа бързо Алекс. - Трябва да поговорим, важно е! - Защо, какво е станало? - отново изшумя клавиатурата. - Не е за по скайп, трябва да се видим. Алекс се замисли за момент. - Добре, в понеделник ела до училище и ще се видим! - написа момичето. - Идеално. - написа събеседникът ù и след малко излезе извън линия.  Момичето отново потъна в мислите си. След  малко вратата на банята се отвори. Вики се беше изкъпала. Отиде в стаята, където беше и Алекс. - Ох, толкова е хубаво да се окъпеш. - каза Вики и се засмя. Алекс отиде до нея и я целуна силно. - Ами време беше да го направиш. -  засмя се тя и я погледна! Вики я подгони. След няколко часа момичетата легнаха да спят, като дори си нямаха и представа какви изненади ще им поднесе новият ден!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...