ВИСШ РАЗУМ
                      Продължение на "Среща на по тъмно" !

- Перни го през ръцете! Да не пипа, да не пипа! Ойй, перни го, ма.
Кушетката се клатеше, телата подскачаха.
 - Перни го ти казвам, по-здраво. Къде си си завряла тия пръсти. Не работи така, намести го наляво...
  Тежък аромат на човешка плът изпълваше душната стая. Приглушено осветление. Тихи и не много тихи стонове примесени с двусмислена реч се редяха в младата нощ над развълнувания креват. Малко напъване, изскимтяване и всичко свърши. Остана само учестеното дишане на действащите лица в помещението. След 30 секунди се разнесе задавено мъжко хъркане.
Провлачен женски глас промърмори недоволно - Ех, Иванов, Иванов, колко работа за едното спане. Ако всички пациенти бяха като тебе...
- Ами бъдете по-сръчна колежке. В сестринско училище сте учили. Ще изпуснем някой ден така заради вас пациент... ще дойде друг... и все пак. Малко по-експедитивно, хем сте млада.
- Критиката се приема, доктор Стоянов. Май се поизморих днес, тия ковидни кога ли ще свършат... Пак звънят от стая номер 8, ще отида да видя какво е положението. До после, хайде.
  Вратата се хлопна и пациентът Здравко Иванов бе оставен да спи трескавия си сън на спокойстие. Препаратите се оказаха по-силни от кашлицата с хриптене и му донесоха временно облекчение. Ковида е страшна работа, особено като си имаш отколешни проблеми с черния дроб, сърцето, карал си пневмонии. Бай Здравко се простуди една пиянска нощ в родното си село, където едва не падна в местната бара. Тогава един светлинен обект го задържа на мостчето, но не го спаси от настинка с усложнения. Сега си пати за всички стари и нови грехове извършени над тялото му. Нищо. И това чудо ще мине...
Но да се диша е толкова тежко...
  Тази нощ, елипсовидно тяло с размерите на хипопотам, застина във въздуха и започна силно да свети в прозорците на петия етаж на болница "Софиямед". Бай Здравко по неволя стана свидетел на странното явление. Още по-странно се оказа следното обстоятелство - никой друг и не забеляза натрапчиво яркия обект. Сякаш лъчите бяха специално насочени към точно определен страдалец от също така конкретна палата, като оставаха невидими дори за другите двама лежащо болни в съседство. Изумителните физични феномени трудно можаха да проникнат в съзнанието на полуспящия пациент.
Бай Здравко примижа като раздразнено коте и се разкашля за разбуждане.
Не знаеше къде е и какво свети, бе сънено неадекватен. Обърна се към стената и преметна одеялото над главата си.
    

НИЕ СМЕ КОМИСИЯ ПО МЕЖДУПЛАНЕТАРНИ КАТАСТРОФИ!

Избуча в дрогирано-сънния му мозък.
- Е браво, тоя път какво са ми дали тия доктори; смотолеви си болният, изпускайки дълга лигичка на възглавницата. - Коктейл някакъв, а ако знаеше старшията къде му е конячеца...
Здравко сладко примлясна и щастливо се усмихна със затворени очи. Лигичката радостно се плъзна и потече по чаршафа. Но хармонията не трая дълго.
    

НИЕ СМЕ КОМИСИЯ ПО МЕЖДУПЛАНЕТАРНИ КАТАСТРОФИ!

- Нещо съм зациклил, комисии, НОЩ, Ковид - 19, голяма катастрофа. Пак ще говорят колко новозаразени има. -  Ааах; прозина се като таралеж, гражданинът Иванов и отнова заспа в неосъзнат сън.
 

ДЛЪЖНИ СМЕ ДА ВИ ИНФОРМИРАМЕ, ЧЕ СТЕ НАМЕРЕН ЗА ВИНОВЕН ЗА ПРИЧИНЯВАНЕ НА МЕЖДУПЛАНЕТАРНА КАТАСТРОФА С КОРАБ НОМЕР 1Х45D81CC.
ОСЪДЕН СТЕ ПО ЧЛЕН НОМЕР 256 АЛИНЕЯ 4 ОТ НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС НА ФЕДЕРАЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА СВОБОДНОТО МЕЖДУПЛАНЕТАРНО ПЪТУВАНЕ.
ПРЕДСТОИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
 

Медикаментозният сън не беше прекъснат. Дори хриптенето на собствените дробове не можеше да наруши спокойствието, нужно за успешно оздравяване. Бучащите с металически равен глас слова минаваха някъде далеч, подобно на брифинг на оперативен щаб от телевизора или друг фонов шум.
Да бъдем солидарни. Подкрепете българската коледа...
Това беше последната мисъл на бай Здравко, преди да потъне някъде дълбоко...

  На следващата сутрин г-н. З. Иванов се събуди учудващо бодър и здрав. Не кихаше, не кашляше, нищо не го болеше, даже черният дроб. Имаше и мирис. Някъде наблизо усещаше сладникавият аромат на хубав коняк. Обърна глава и на нощното си шкафче намери бутилка с марката "Сократ".
- Бах, такова не съм пил, сигурно е скъпо. На кого ли е? Огледа се, огледа се и скри шишето под завивката.
  Жаждата на здрав човек, преборил чумата на 21 век, започна весело да го гъделичка под лъжичката. Изхвърли болничната храна от предната вечер, за да не разваля новия му нюх и с умиление изслуша лекото "пук" от отварянето на наградата. Внимателно си наля в чашата от кехлибаренто питие и чевръсто го гаврътна.