Влюбена в егоист

През лятото на 2007 година, в един топъл и слънчев ден телефонът ми позвъня и на него беше най-добрата ми приятелка Надя, която ме покани на по кафе в тях.

Когато влязох в стаята, още от прага забелязах госта, който стоеше на дивана и пушеше цигара. Надето ме настани на стола близо до него, тя отиде да ми налее кафе, а Владо - гостът ù, който е и един от главните герои в разказа, ми се представи и започнахме да водим разговор, за който си спомням смътно, но знам, че беше за стиловете музика. След часове на разговори и дребни закачки с Надя и Владо, се прибрах, а по пътя си мислех за него. Помислих си, че може да стане нещо между нас, да се роди силна любов, която да завземе и двама ни.

Същата вечер излязох на нощно заведение с Надя, Валя и Яница. На дансинга случайно беше Владо, с приятелите си Тео и Киро. Владо дойде до мен и ме покани да танцуваме. Аз, разбира се, приех веднага и цяла нощ танцувахме, незнайно как, след бурните танци аз се прибрах с него. Цялата вечер я прекарахме в разговори за предишните ни връзки, но между нас не стана нищо.

На следващия ден ходих на плаж с приятелките ми и се обадих на Владо, ако иска да дойде и той, за да е по-забавно. След двадесет минути той беше при нас с приятелите си Киро и Тео. След забавленията на плажа, с Приятелите ни излязохме на ресторант и от тогава редовно се събирахме в компания.

Надя тръгна с Тео, а Валя с Киро, но ние с Владо станахме много добри приятели, или той поне ме възприемаше така.

В мен бликаха искрици на любов. Един ден реших да му кажа за чувствата, които изпитвам към него, но това бе огромна грешка на едно деветнадесетгодишно момиче.

Отговори ми, че чувствата му към мен могат да бъдат единствено приятелски и само можем понякога да се забавляваме нощем. Почувствах се наранена и отхвърлена, но се възползвах от предложението му и за една нощ се почувствах обичана, бях във възторг от това, но само за една вечер. След нея Владо се държеше както си иска с мен, понякога бяхме като два влюбени гълъба, а друг път като котка и куче.

На гости ми дойде една добра приятелка от далечен град, в която Владо се влюби, но връзката им не продължи дълго.

През това време аз си намерих приятел, който даваше всичко за мен, обичаше ме истински, но лъжех както себе си, така и всички останали, че с него се чувствам като че съм на седмото небе.

Един случаен ден отивах към университета на лекция и случайно се сблъсках с погледа на Владо. Заговорихме се и той ми предложи да ме закара, но по пъте решихме да отидем на закусвалня. Пропуснах лекцията и вместо дасе прибера в нас при любящия ми партньор, отидох в апартамента на Владо.

Прекарах с него няколко незабравими часа, които ще помня до края на дните си.

Следващият ден се наложи да отпътувам с влака до провинцията далеч от моя град, където баба ми и дядо ми се бяха установили след пенсионирането си. По пътя Надя ми се обади, за да ми разкаже за рамантичното си преживяване с Владо. Това доста ме учуди, защото тя имаше връзка с най-добрия му приятел, а и предишния ден аз бях с Владо. Чувствата ми бяха сринати, стана ми много зле, защото осъзнах, че съм влюбена в използвач, който не се интересува за чувствата на другите.

След уморителното пътуване отидох до къщата, която беше около киометър от жп гарата, видях се с роднините си и след разбиването на сърцето ми, ми съобщиха, че дядо ми е болен и трябва да му се направи мозъчна операция, която е с опасност за живота му.

Стана ми много гадно и отидох да си легна. Цяла вечер се въртях в леглото, не можех да заспя. Мислех си за дните, прекарани с дядо ми и какво ще правя, ако го изгубя. Само това и оставаше да стане и вече щях да съм съкрушена. Много обичах дядо си, с него бях прекарала цялото си детство, а изведнъж разбрах, че той не е добре и може да изгуби живота си.

Останах в селото за две седмици, за да съм близо до любящия ми дядо и да подкрепям баба, защото тя намаше други внучета, а единственото и дете - мама, която почина от катастрофа. Възрастната жена беше претърпяла много болка, както и аз, но на мен ми беше малко по-лесно, защото баща ми веднага замести майка ми със секретарката си, която му беше любовница от доста дълго време.

Слава Богу, операцията на дядо ми мина безпроблемно и той се оправи.

Понякога стоях на старата ограда до обора и си мислех за Владо, питах се какво толква има, че съм хлътнала толкова здраво по него, но и сама не можех да си отговоря.

Една звездна нощ отново бях до обора с кучето и лежах на тревата. Тогава ми се обади Владо по мобилния, за да ме пита дали няма да се прибирам в града, защото вече му било домъчняло за мен. Говорихме си дълго, в разговора стана на въпрос и за нощта, когато той е бил с Надя, но той отрече. Каза ми също, че не би направил такова нещо, защото с нея сме приятелки и изпитва чувства към мен, но просто ме чака да приключа връзката си с Николай (човекът, с който ходех тогава), за да ми каже всичко и да се получи между нас.

На сутринта бях изненадана доста приятно, той дойде в селото, обади ми се и каза, че е на центъра на селото и ме чака в единственото кафене, което се намираше в малкото китно селце в Родопите. Отначало не му повярвах, но все пак отидох да проверя и този път, като по чудо, той беше там. Бях много радостна, заведох го в нас и го запознах с дядо и баба. Той закуси с нас, а после излязохме да се поразходим на разходка из селото. За два часа го обиколихме, говорейки си за разни неща. Отначало му разказах за болестта на дядо, казах му, че щеше да ми е много тежко, ако го бях загубила и тогава се разплаках. Той ме успокояваше, като ме прегръщаше в силните си ръце. През това време ми се обади Николай и му казах с кого съм и какво се случва, разказах му всичко, което е ставало зад гърба му. Не се почувствах добре, момчето не го заслужаваше. Той беше добър, държеше се с мене като с богиня, но не заслужаваше такова момиче като мен. Той ме разбра и ме помоли поне да останем приятели. Не исках всичко това да става по телефона, но уви, така се получи.

С Владо се прибрахме в къщата и си полегнахме, защото и двамата бяхме изморени. Когато се събудихме, ходихме до съседното градче, за да вземем продуктите, които баба ми ми беше поръчала да купя за курбана за здраве на дядо. Когато се върнахме, помогнахме на баба за животните в село, а после го заведох на любимото си място до обора. Прекарахме цялата нощ, гледайки звездите и наслаждавайки се един на друг.

На другия ден беше курбанът. След него се сбогувах с роднините ми и с Владо тръгнахме на път за Варна, където живехме.След осем часа път с кола, когато се прибрахме, той ме закара и каза, че отива да си легне, защото е изморен, а аз отидох в апартамента на Николай и му разказах подробно всичко. Стана му много неприятно и се скарахме, а аз си тръгнах. В този случай аз нямах право да му се сърдя и осъзнах грешката си.

Прибирайки се към нас, се сетих за единствения човек, който би ме изслушал и ми би дал съвет какво да направя, трябваше ми съвет от момче, коетои би ми показало своята гледна точка, това беше приятелят ми Иван, с който споделях всичко преживяно и дори му разказвах всичко, без да ме прекъсва. Много добра приятелка ми беше Надето, но нямаше да ме разбере, защото и тя бе почувствала любовта на Владо, и не знам, но в този момент имах нужда повече от съвет на момче.

Когато пристигнах в дома си, веднага му се обадих и плачейки му разказах всичко. Иван веднага като приятел ми се притече на помощ. С него си говорехме часове наред и той ми каза, че няма да ми е толква добре с Владо, защото той е просто използвач, но аз, подлъгана от Владо, не послушах Иван и после съжалявах.

След като Иван си тръгна, се обадих на Владо и го помолих да мине да ме вземе и да отидем някъде, но той не дойде и ми каза, че имал работа. Изкъпах се и отидох на пазар с Яница. С нея се изморихме от дългото пазаруване и отидохме на кафе. Но аз какво да видя, Владо беше там в компанията на две момичета и едното беше в прегръдките му. Янито ме посъветва да излезем и отидем на друго кафене, но аз се направих на интересна, отидох и седнах на масата на Владо и го попитах как е. Той най-нагло ми отвърна, че в компанията на две прекрасни момичета е идеално и идвали още две момичета, щяло да му е много добре и сладичко ми се усмихна. Нагло си седях на дивана и си поръчах нещо за пиене, а когато момичетата си тръгнаха, с които беше Владо, той дойде по-близо до мен и започна да ми се умилква. Както винаги, той ме подмами и аз се прекърших, защото не можах да му устоя. Знаейки, че на другия ден той пак ще ме замести. Яница ми се ядоса, каза ми, че пак правя грешка на ухо и си замина. После с Владо отидохме на кино. След филма се прехвърлихме на нощно заведение и в късните часове се преместихме в апартамента ми. На сутринта се събудих и той ми донесе прекрасна закуска в леглото. След закуската се отправихме на път, той ме закара на лекции и отиде на работа. След лекциите отидох да видя баща ми, но мащехата ми беше там и започна да ми се оплаква от баща ми. Накрая не се стърпях, избухнах и се скарахме. През това време баща ми се върна от работа и му казах как говори втората му жена за него, но той не ми повярва и аз си тръгнах. Върнах се в дома си, направих си пуканки и си пуснах филм. По някое време съм заспала и някой звънна на вратата, когато отворих, беше Владо, аз веднага се втурнах в прегръдките му, поканих го да влезе и да догледаме филма. На края на филма отново имаше някой на звънеца. Това бяха Надя, Яница, Васито, Тео, Киро и Иван. Те носеха алкохол и чипс. Поканих ги и вдигнахме купон до зори. Към полунощ някой от съседите ми беше подал оплакване на полицията и те дойдоха вкъщи. След проблемите с тях отново продължихме да си купонясваме на макс. Сутринта пак се озовах в ръцете на Владо. И двамата бяхме закъснели, аз за лекции, а той за работа. Владо се обади на шефа си, че е болен и целия ден прекарахме в нас.

Така продължаваше известно време, но един ден Владо дойде при мен и ми каза, че повече не може да има нищо между нас, освен приятелство, понеже дългогодишната му приятелка пристигала същия ден. Каза ми, че не е искал да се получава така и че много съжалява. Аз му тръшнах вратата под носа и се разплаках, а след две минути го видях през прозореца как се качва в колата си и си тръгва.

Имах нужда от подкрепа, обадих се на Надя и ù разказах всичко. Тя веднага дойде при мен, за да ме успокои.

Преди да си замине, дойде Иван и му разказах за случилото се, но той ми каза, че веднъж ме е предупредил и щом не съм го послушала, съм си виновна сама. Иван беше прав. Стана късно и Надя и Иван си заминаха, аз останах сама, отидох в банята, напълних ваната с вода, прерязах си вените и до там беше животът ми.

Преди това написах послание към приятелите ми, да не се влюбват така безнадеждно, както аз.

На погребението ми дойде и Владо с приятелката си. Те бяха доста влюбени един в друг.

Сега гледам всички, от тук - горе и се чудя, ако животът ми беше продължил, как щеше да е сега. Поне се радвам, че съм имала истински приятели като Иван и Надя. Надя още я боли заради смъртта ми, а Иван направи опит за самоубийиство след като се хвърли от Аспаруховия мост, но за щастие го спасиха.

Това е моята история. Заради несподелената любов живота ми се прекъсна още в разцвета си, едва на двадесет години. Имах дом, работа, щях да получа и добро образование, но любовта ми бе несподелена.

М. Маринова