Как мразя това, което съм. Как се опитвам всеки ден да съм по-добър човек с всички около мен, а те все повече да ме тъпчат. Иска ми се просто да не съм
това, което съм - един добър човек. Искам ми се да не подтискам злобата си някаде вътре в мен, защото колкото повече я подтискам, тя толкова повече ме обърква. Все едно има нещо в мен, което расте все повече и повече и не знам просто кога ще излезне извън мен, не знам просто какво ще стане, страх ме е да не стане нещо лошо. Може би всичко това е от липсата на човек, който да ме обича. От всичките тези изтрадани връзки, които имах от загубата на истиската ми любов, която ми заседна толкова силно в сърцето, че никога няма да може да излезне от там. Сега съм сам на един изгубен прашен път, без да изпитвам болка от нищо. Просто виждам хората как не ме одобряват. Всеки ме гледа, че съм щастлив, а всъщност като се прибера, всичко в мен плаче за това, че съм сгрешил пътя, по-който съм тръгнал. Но сега продължавам да се боря, но вече без нея, б ...