Войната
Започна войната
и наскачаха в окопите на времето
белите и черни войници,
готови да потънат в безвремието
и забвението на следвоенния мир.
Напуснали своята малка шахматна дъска
пешките напредваха по фронта
и протягаха алчни ръчички към медалите
от злато (или само позлатени?!),
сякаш мислеха, че ще ги отнесат в гроба.
Не, грамотите щяха да красят стените
на съпругите и родителите им
и да пълнят очите на децата със сълзи
и тих упрек: "Защо отиде?"
Пораствайки и те щяха да грабнат
автоматите и да наденат каските, изковани
от фалшив патриотизъм, същността,
на който е стимулът - пари.
Застанали срещу враговете,
довчера наричани братя и съюзници,
биха ли могли да отговорят на въпроса:
"За чия кауза съм тук?" - Едва ли за своята.
Но от войната връщане няма -
обърнеш ли се, ставаш дезертьор.
Ще те сочи народът с присмех -
"Избяга!", ехидно подсмихвайки се и
шепнейки: "И живота си заложи,
и пари не получи, и го тикнаха в затвор."
Войникът ще се отърси от мислите черни,
ще грабне своето оръжие и като "българский лев"
ще се хвърли в боя по подобие на Ботев.
Ще треперят другите армии
при вида на българската сила.
Ще се питат откъде идва този устрем
да нападаме, да се борим докрай.
Че ние сме горда нация!
Не се чуди, не се май!
За пари българинът и на война отива,
и душата си на Дявола ще продаде.
В памет на всички национално-освободителни герои, чиято саможертва не е била ръководена от материалното.
© Габриела Симеонова All rights reserved.
?Не само българина воюва за пари.Войната не донася нищо хубаво и никога няма да го направи!
