fire_lovka (Габриела Симеонова)

Дявол в Рая 🇧🇬

Тласкан от нуждата да бъдеш щастлив,
ровиш с алчни пръсти
в казана от човешка пъстрота.
Избираш жертва - първа, втора, трета...
и превръщаш я в своя мечта. ...

fire_lovka

Poetry

2009-05-19T11:49:24+03:00 1.1K 1

Пролет 🇧🇬

Днес пак ще полетя
към неизвестни ширини,
в сърцето ми изгря
лъч светлина сред небесни синеви.
Грее и всичко в мене пее, ...

fire_lovka

Poetry

2009-05-06T16:53:58+03:00 874 2

* * * 🇧🇬

С какво заслужих това?
Дори не искаш да ми отговориш.
Нима аз имах вина?
Не желаеш и да спориш.
Толкова си бил нараняван преди... ...

fire_lovka

Poetry » Love

2009-05-04T00:54:25+03:00 867 2

Восък 🇧🇬

Бяла и горяла.
Аз съм восък в твоите ръце.
Вземи ме!
Направи ме!
Запали ме! ...

fire_lovka

Poetry

2009-02-20T21:44:18+02:00 961 2

Просяк 🇧🇬

Гасне последната искра
от уличната светлина
и изчезва с нея всяка топлина,
зъзне просякът в мъгла.
Седнал на прашен кръстопът, ...

fire_lovka

Poetry

2008-12-25T10:23:25+02:00 895 3

Черни очи 🇧🇬

Мяташе се бясно,
душен от мисли бурни,
гореше го желанието страстно
и идваха му мисли безумни.
Все спомняше онези очи, ...

fire_lovka

Poetry

2008-11-22T08:42:42+02:00 1.3K 3

Войната 🇧🇬

Започна войната
и наскачаха в окопите на времето
белите и черни войници,
готови да потънат в безвремието
и забвението на следвоенния мир. ...

fire_lovka

Prose » Others

2008-11-02T18:24:23+02:00 1.5K 5

Феникс 🇧🇬

Свита в ъгъла стоя,
от четири стени заобиколена.
за първи път мълча
в тъмнината си усамотена.
Какво ли мога да ти кажа ...

fire_lovka

Poetry

2008-10-26T10:09:17+02:00 878 3

Есен 🇧🇬

Есен е и падат листата
с гробовен, глух звук.
Студа обгръща ме цялата
и усещам милувките му тук.
Мрачно е, надвисват облаци черни, ...

fire_lovka

Poetry

2008-10-26T09:52:40+02:00 925 4

Пепеляшка 🇧🇬

Глуха тъмнина, свети сребърна луна.
Бързи стъпки изкачват мраморните стъпала,
Остро проскърцване - отваря се дъбовата врата.
В процепа от пареща светлина
изгрява образа на Непознатата. ...

fire_lovka

Poetry

2008-10-18T21:25:41+03:00 1K 6

Отиде си 🇧🇬

Не свети Слънцето за мен, откакто си отиде,
(ти беше моето Слънце).
Нямат вкус сълзите ми, откакто си отиде,
(привикнах към вкуса им вече).
Не усещам полъха на вятъра, откакто си отиде, ...

fire_lovka

Prose

2008-09-22T08:47:18+03:00 1.5K 3

Черната гора 🇧🇬

В тъмна нощ,
непрогледен мрак,
в пустош, където
не е стъпвал човешки крак,
сред гъсти шуми, ...

fire_lovka

Poetry » Love

2008-08-26T09:15:52+03:00 1.1K 7

Огнена жена 🇧🇬

Очите по-тъмни от нощта,
косите пламтят като искра,
кожата пари, гореща е, кипи,
движенията й казват: "Спри! Погледни!".
Устните с вкус на черно кафе ...

fire_lovka

Poetry » Odes and poems

2008-08-24T17:36:47+03:00 2.4K 5

Жената 🇧🇬

Чу ли думите?
Носеше ги вятъра,
те идваха с вихъра от падащи листа,
по-тихи от стъпките на котката,
по-приказни от самодивските слова. ...

fire_lovka

Poetry » Love

2008-08-17T22:26:38+03:00 1.3K 4

Не си с мен 🇧🇬

Когато те докосвам, си студен,
в мислите си не си с мен.
Прегръщаш ме, но някак отдалечен...
и все пак можеш да си нежен.
Ледените устни страстно целувам, ...

fire_lovka

Poetry » Love

2008-07-17T10:24:10+03:00 1.4K 7