Враг
Огледай се около себе си.
Той идва за тебе.
Погледни в огледалото.
Наднича зад гърба ти.
Враговете са толкова близо.
Не можеш да ги усетиш.
Но дишат във врата ти
с ледения си дъх.
Желаят смъртта ти.
Не очаквай нещо друго.
Ще те превърнат в пепел,
преди да усетиш.
Преди да усетиш, че те убиват.
Лежиш в леглото си.
В ръцете на своя любим.
Чувстваш се в безопасност?
Колко банално.
Той също е толкова уязвим.
Врагът може да те нападне винаги.
Може би сега те гледа отнякъде.
Толкова е близо. Пази се.
Ти го обичаше.
Помниш ли?
Преди да го намразиш.
Затова е дошъл.
Толкова съжалявам.
Прошепва ти.
Бягай. Преди да съм те достигнал.
Ти бягаш от него по празните улици.
Без дъх се скриваш зад порутени стени.
Засега си в безопасност. Изплъзна се.
Но не знам за колко дълго ще продължи...
П.с. Винаги съм гледала на нещата, които пиша, като на стихотворения, но напоследък ми казват, че би било по-добре да публикувам в Проза. И поствам тук (:
© Кристияна All rights reserved.
