40.
Оставиха ме лепната за стола все пак. Явно не бях заслужила достатъчно уважение като дипломатически пратеник. Въпреки това се чувствах горе-долу удобно... спокойно по-скоро. Йохан, Тим и останалите се справяха страхотно. Ленц нямаше какво да възрази срещу “аргументите” им. Или по-точно нямаше да посмее да възрази.
Бях се схванала ужасно, вече бяха минали около 45 минути, откак Ленц излезе. А единственото, което можех да направя за кръвообращението си, беше да прехвърлям леко натоварването от лявата буза на задника си към дясната и обратно. Тъпо занимание, уверявам ви. Очаквах с известна доза нервност Карлитос да се върне... Гадно копеле е той, ще се опита да се измъкне. Не обича да е притиснат в ъгъла и да му викат “Падни за десет!”. Т.е. – не биваше да се отпускам. Твърде рано беше за това. И твърде късно.
“Браточка, какви са ни плановете?”, допитах се аз до Смърделин. “Не знам вече, оправяй се”, отвърна той с уморена досада. “Как така да се оправям, нали ти си в главната роля?!” ...