Apr 25, 2009, 1:29 AM

Вселена

  Prose » Others
675 0 0

Безкрайната нощ е осветена от милиарди звезди.
Извън пределите на времето се реем из бездната.
Не давайки си сметка за скрития мотив зад сцената.

Черно платно, увиснало пред изумените очи.

Падаме в илюзията на живота, че сме някъде,

без да слагаме под съмнение смисъла отвън.

 

Ревът на двигатели отеква в празнотата,

също като празнотата, която изпълва ни главата.

Стълбата към небесата се превърна в ескалатор,

който е развален със строшени стъпала.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...