А помниш ли, когато всичко ставаше без наше усилие? А помниш ли, когато нещата се нареждаха точно, както ние желаехме, за да ни покажат точния път, по който трябва да вървим. А тръгнехме ли по отделно всичко се нареждаше по обратния начин, показвайки и на двама ни как няма друг път и трябва, задължително е да го извървим двамата. А начина, по който не се чувствахме принудени? А начина, по който нежно гледаше към устните ми, жадуваше за тях, а дори не искаше да е така... А начина, по който галеше косата ми, неспирайки да се питаш как си могъл да живееш без мен толкова много години? И изведнъж спираш, и си припомняш всеки един момент с мен. Всяка една секунда. И си спомняш как всеки един миг с мен е значело толкова много, и всеки допир на твоята до моята кожа те е карал да откачаш, да губиш себе си, мислите си и да не успяваш да се намираш другаде освен само и единствено до мен.

И точно в този момент осъзнаваш - ти ме обичаш, не си спирал да ме обичаш, ще ме обичаш цял живот. И косата ми ще бъде най-нежното нещо, което си докосвал. И устните ми ще бъдат единственото, което утолява жаждата ти. И ще ме искаш, и ще ме любиш, и дъхът ти ще докосва устните ми, и ще ни боли до болка, когато всичко свърши. 

 И да, въпреки всичко, усмихваш се и осъзнаваш - всичко било е до тук. И любовта ни е безмерна, и сърцето ми е пълно само с теб, и миризмата ти винаги остава в мен, и ръцете ти винаги шарят по тялото ми, и винаги те чувствам близо до мен, и винаги ще те любя в най-сладките си сънища, и винаги ще те искам, и без значение болката, огорчението и всичко, което си ми причинил, без значение сълзите, ти винаги ще останеш в мен. Но никога няма да спра да повтарям - нищо никога няма да се върне. И липсата, която изпитвах, и сълзите при всеки твой допир, и парещите следи, които оставяше след себе си, и целувките ти, и очите ти, и начина, по който ме гледаше. Всичко било е до тук.