Вуйчо
Връзвам си обувките и чувам настоятелен звън на входната врата.Отварям и малката Елица се хвърля на врата ми:
- Вуйчо!
- Как си, Ели!
- Мама ме води при баба.
След нея се показва и сестра ми.
- Здравей, брател! Майка в къщи ли е? Цял ден звъня- не отговаря.
- Няма я. Излязла е и си е забравила телефона.
- Не! - сестра ми поглежда тревожно. Трябва да оставя Елица на някого за два-три часа.Отивам на зъболекар, после имам друга работа – не мога да я влача след мен. Ти какво ще правиш?
- Отивам на кино с Таня. Ще ме чака след половин час.
- Отивай, аз ще се оправя някак - сестра ми въздъхна разтревожено.
Погледнах Елица. В големите ú кафяви очи вече плуваха две големи сълзи, готови да се спуснат надолу. Погледнато философски, трябва да съм много тъп, за да разочаровам и то едновременно, две от най-любимите ми същества на този свят - сестра ми и племенничката ми. ...