Вяра
Христина беше на осем години, а сестричката ѝ Биляна на на три и половина. Родителите им спешно трябваше да заминат за няколко дни в командировка (служебно пътуване) и заведоха децата на село.
Обичаха да гостуват на баба Тана момиченцата. Още с пристигането им, старицата прибираше таблета и телефона с думите: Тук не ви трябват. И наистина, децата никак не скучаеха. Всичко правеха заедно с баба си - и в градината, и в къщи. Разбира се, задачите им бяха според възрастта - лесни и приятни. Докато работеха или си почиваха, старицата им разказваше и разказваше, и разказваше... за животните и растенията, за земята и небето, за света и хората. А вечер, когато легнат в леглата ги очакваше поредната приказка. Мъничката Билянка бързо заспиваше, но Хриси слушаше притихнала и в захлас.
Следващият ден след пристигането на момичетата беше неделя. Веднага след закуска, баба Тана облече най-хубавите си дрехи и подкани децата да се приготвят бързичко.
Бабо, защо трябва да идваме в църквата? Толков ...