Вярата в дядо Коледа
Винаги с любов разказвах на дъщеря си за дядо Коледа. До четири годишна възраст тя не можеше да пише и аз пишех писмата до него, а тя ми казваше какво да му напишем.
Една коледа в градината тя не получи куклата, която си беше поръчала, а друга. След като ù дал подаръка и тя видяла, че тази кукла не е нейната, се разплакала и казала:
- Дядо Коледа, тази кукла не е моята, аз ти поръчах друга, искам си моята!
Добрият дядо бил много зает да раздаде на всички деца играчките и не ù обърнал внимание. Продължил да раздава подаръците и тогава тя видяла куклата на Алис от нейната група, същата, каквато си я беше поръчала от дядо Коледа. Без да му мисли много грабнала куклата от ръцете на Алис и настанала голяма суматоха. Госпожата не можела да ги разтърве. Сара плачела и си искала подаръка и каквато беше дребничка, подскачала край едричката Алис, но и за момент не пускала куклата от ръцете си.
Не знам как са ги усмирили, но вечерта, като отидох да я взема, тя беше със зачервени очи и тъжно гледаше куклата си, която никога не обикна.
Не можех да се сдържа и плачех, като скришно бършех сълзите си. Обяснявах ù, че тази кукла е нейната и че е много красива, но не можех, да ù кажа, че когато я купувах не ми стигаха три лева за поръчаната кукла.
Прибрахме се в къщи. Вечеряхме, и след баня я сложих да спи. През нощта се събудих от детския ù плач. Насън тя молеше дядо Коледа да и даде нейната кукла. Едва я успокоих и след като отново заспа, аз отидох в кухнята. Мислех си за тези три лева, които огорчиха детето ми. На сутринта очите ми бяха подпухнали от плач, нейните също.
- Мамо, дядо Коледа е объркал подаръците, тази Алис е много лоша. Взема моята кукла. Моля те, мамо, да кажем на госпожата и да ми върнат подаръка!
Обяснявах надълго и нашироко, че този е нейният подарък, но тя не ми вярваше. Никога повече не играеше със Алис, изпитваше завист към нея. Често се сбиваха и караха и виновната за това навярно бях аз.
За следващата коледа тя вече можеше да пише и чете, и сама си написа писмото, и разбира се, получи това, което е искала. Забрави случилото се предната коледа. Правех всичко възможно да получи подаръка си, с изключение за говорящия папагал, казах ù, че животни не носи, защото ще се задушат в торбата. Така запазвах вярата и в дядо Коледа.
Беше на 11 години и още вярваше в добрия старец, въпреки, че в училище децата говорили, че няма дядо Коледа. Давах подаръка ù на съседите и като стане дванадесет часа, те слагаха подаръка ù пред вратата, звънваха и се прибираха, до времето, когато един следобед се прибирахме от разходка с една приятелка, и тя ù казала, че няма такъв дядо, и че я лъжа. Бях се заприказвала с познати и като ги настигнах чух приятелката ми, да казва:
- Сара, ами ти как можеш, да вярваш?! Нали вече си голяма...
Краката ми се подкосиха, а тя ме гледаше в очите и питаше:
- Вярно ли е, мамо? Вярно ли е?
Какво можех, да ù кажа?! Казах, че който вярва в дядо Коледа го има, който не вярва го няма. Разсърди ми се. Прибрахме се. Беше по обяд.
Тя си взема шише с вода и пържени филии, застла под масата в спалнята одеало и не излезе. Нито молбите, нито заплахите ми можеха да я изкарат. Чувах я как плаче и така плачейки, заспа. После баща ù я премести в леглото ù.
На сутринта ми каза, че съм лъжкиня, и че затова не е получила куклата, която е искала, а аз си мислех, че отдавна е забравила. Оттогава тя не вярва, и каза, че когато тя си има нейни деца, няма да ги лъже.
Аз продължих, да вярвам, и за двете ни!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
