Вятър и вълни

Вятър и вълни в мен бушуват, разпилени мидени черупки,

сълзи - дъждовни капки в лятна буря,приливи и отливи в мен

танцуват.

Топло-разтегливо, нежно-отчетливо, ясен звук на тишина,в очите ти снопове от

светлина. Прозорецът отразява се в нашето легло, облаците

пълнят се с розова вода, кораби застинали в следобедната

мараня. Улавям отражения в нептуновите мрежи, изпивам

сладкия-тръпчив еликсир от копнежи.  Глухарчета се носят из

етерната шир, светулки бродят из нощта, по тялото ми се

разстила ароматът на момина сълза. Тичинки потръпват в

полето, вятърът се гони с пух и го разпръсква из небето,

разплитам кълбета от винени конци, в далечината - едвам

доловимия напев на приглушени звънци. Слънцето мощно

разтваря лъчи, хладно-нежно луната затваря се и блести.  

Топло-разтегливо, умът се носи волен в лавандулови поля,

жасминът нощем отваря своите листа, ароматът му под кожата

се вмъква като дим от свещ, нощта в обятията си ме поглъща.

Хладни кинжали, огнени воали, тишината ме пронизва с нежна

чистота, влизам и излизам, десен, ляв,  нежно-отчетливо, будно и мъгливо. Навън прегръща ме оранжевата

светлина, навътре се надига лилавата зора, водата се

излива и измива. Светлината пада върху твоето лице и

виждам нова кожа, непознат портрет,за миг проблясва

твоето сърце. После сенки падат, то отдръпва се в хладина,

настъпва нощната тъма.

За къде да бързаме? Розата още не е отворила своя цвят,

залезът е далеч от своя час.За къде да бързаме? Всеки миг

семето се придвижва милиметър по милиметър, всеки миг

цветът се пълни нюанс по нюанс, всеки миг облакът пълзи

по небосклона, всеки миг изтича като пясък, спокоен,

светъл, отронва се като розови цветчета, разстила се из

зелената трева, по булеварда, по прозорци, къщи, по

твоята коса.

Насън живея, насън мечтая и пак съм аз и пак копнея.

Сънят, като във гоблен, тъче своята си шарка, нанизва

ситни камъчета като във мозайка, събуждам се и пак

заспивам, нощта не е преплувала към своя бряг. В завивките

ми се плиска пяна, облаци по мен полепват, съшивам своята

премяна, крача топло в града на чудесата. Кракът се

плъзга из морето, леглото леко се полюшва, разпиляват

се косите на Венера. Изплувам и потъвам, завесите пълнят

се с лъчите на небето, посрещам изгрева в съня си, а после

денят бавно открива си лицето.