Вълната на времето
Лемптън премести малкия черен кон бързо, сякаш искаше да изпревари падащото флагче на часовника. Това беше последният ход. Стоящият срещу него нисък човек само се усмихна. - Понякога и матът не е достатъчен за победа. Петте минути изтекоха, Лемптън.
Впрочем Каринг винаги печелеше по време. Техните блицове, нескончаеми и скучни, се бяха превърнали тук, на борда на гравитационния реостат, в ежедневие.
Кой знае в каква посока на галактиката ги бе отправил Повелителят. "Долу" се говореше, че Мозъкът е инструктиран да открие времевия пръстен на Мьобиус, от който вселената трябваше да започне всичко отначало в случай на грешка. А тя сигурно експериментираше в своето развитие.
Земята отдавна бе престанала да бъде подчинена на хората. Легенди мълвяха, как някога те наивно предполагали, че логиката е всесилна. Но един ден се натъкнали на Голямата Антиномия...Неразрешимата. А после се появил Повелителят. Никой преди това не подозирал за съществуването му. Само понякога Го забелязвали в странни наглед неща. Наричали ги Провидение. Но това било нещо извън тях. Извън всичко. А Голямата Антиномия съзнанието за срещата с Него.
И ето - толкова поколения минали оттогава. Хората разбрали, че трябва да се подчинят но по-силното. Конструктивната човешка логика не успяла да обхване чистото съществуване...
И все пак угасвайки като метеори, те просветвали в емоции, в случайни хрумвания и така прониквали все още в неизвестното. Най-слабото у тях ги спасило от унищожение...
А Мозъкът бил свръхлогичното. Онова, което би могло да им даде усещането на Повелителя за вселената.
Лемптън стана рязко и се приближи до осцилоскопа. По него равномерно пробягваха светещи линии. Гравитационните вълни оставяха следите си върху синкавия му екран.. Всъщност нямаше защо да се интерисува от каквото и да е. Реостатът безупречно управляваше постъпващата гравитация, изменяйки големината ù, за да контролира скоростта. Мозъкът бе предвидил подробностите.
Той и Каринг...Спокойно би можело и без тяхното присъствие тук на борда, ако всичко опираше до техническата изправност на полета.Но Мозъкът бе ги излъчил сред милиарди. Защото имаше нещо, пред което и уредите бяха безсилни. На тях двамата бяха заложили. Както се залага при хазарт. На тях разчитаха - на щастието - на звездата им. Трудно бе да се обясни с какво точно превъзхождаха останалите. Нещо като късмет...или пък...Тук наименованията губеха смисъл пред откритието на Мозъка. Нали живата материя проявява освен всичко и свойството "неравномерност". Това, което за едни се нарича шанс, а за други - нещастие. И онова, което я отличава от мъртвата.
А Мозъкът бе забелязал, че "щастливите" правят целта постижима.
Бяха двама, за да не чувстват самотата и защото се оказаха с по-висок коефициент от всички останали. И все пак чувствително се различаваха помежду си. Каринг - сангвиничен тип и някак по-малко склонен към размисъл, предоставяше това право повече на своя колега.
- Би ли започнал своя живот отначало, ако разбереш, че всичко свързано с теб е само една грешка?
Скоростта на реостата отдавна бе надминала светлинната. Затова на задния илюминатор бе долепил безразличното си лице мракът.
- Сигурно не! Крайното не търси повторение. Пък и умората, а ти го знаеш по-добре - онова, към което се привързваме, то ни прави слаби. Виж вселената е друго. Съгласен съм, че тя би започнала отначало, ако сгреши. Макар, че, дявол да го вземе, този Мьобиусов пръстен, дори и да съществува, сигурно е защитен някак си. Може би без "грешката" изобщо не може да се попадне в него. Иначе би излязло, че можем да се намесим в работите на вселената... да върнем развитието (Каринг импулсивно си помагаше с ръце, сякаш искаше да доплува до нещо важно). След толкова години се чувствам глупаво, задавайки си въпроса: какво е Времето. Мистика! Чувствам го как изтича. Все по-бързо и по-бързо преминава през мен. И сякаш се смалявам, а то присмивайки се ме оставя все повече и повече да се свивам. Да се набръчква кожата ми. Всичко се смалява с мен (разбираш ли) - Земята, космосът... всичко. И все пак, каква ирония. Когато Го усещам така реално, То е недостижимо, като усмивка, която няма да се повтори.
Лемптън решително поклати глава. Илюминаторите в челото на реостата превръщаха идващата светлина в светла река, разливаща се дъгообразно около предната му част.
- Щом достигнем пръстена, нещата ще се изяснят от само себе си.
И все пак в интонацията му имаше нещо особено и не толкова убедително, колкото се мъчеше да изглежда.
- А какво ще стане после, Лемптън? Няма ли да изчезнем внезапно, както преди да ни е имало? Спомняш ли си Сайлън, който също бе изпратен да търси пръстена? Той - "най-щастливият" от всички на Земята... А другите преди него, които също изчезнаха безследно.
- Нямаме никакви сведения, че с тях се е случило нещо изключително (Лемптън замислено се бе втренчил в една точка от пода. Струваше му се, че тя се движи нанякъде, макар, че това бе невъзможно). А и тогава още реостатите не бяха достатъчно усъвършенствани. Възможни са аварии и дявол знае оше какво...
- Там е работата! В това дявол знае още какво. И ако се страхувам от нещо, то това е само тази неизвестност (очите на Каринг блеснаха). Тя е по-страшна от всичко. Не разбираш ли, че ние...дори и Повелителят сме нищо в сравнение с нея. Тя може да ни погълне, когато си поиска.
- Това не е така просто (опита се да възрази Лемптън). Реостатът е силово защитен.
- Да, но не и срещу Времето. Никой не е защитен срещу Него (сякаш някакво прозрение обхвана Каринг). Спомни си как вярваха, че щом достигнат скоростта на светлината ще "замразят" Времето. И какво излезе от това. Нищо. Абсолютно нищо. Тази скорост се оказа първото изолирано кардинално число. А сега, когато реостатът може да достига и по-големи скорости...? Какво е това безсилие пред Времето, Лемптън? Спомням си и Сайлън не вярваше, че някой може да се справи с Него. Просто не вярваше.
- Да, спомням си (Лемптън се облегна назад, сякаш искаше да потъне в миналото). Странен човек беше Сайлън. Самата мистика. Ту смяташе, че бъдещето може да бъде отгатнато, ту отричаше такава възможност. По-точно не я отричаше изцяло.
- Доколкото го познавах, той не допускаше пълно отгатване на бъдещето (промълви Каринг). Само контура. Миризмата. Но не повече. Миризма на живот или на смърт, на добро или на зло, на сигурно или на несигурно. Но не и на конкретното...
- Да, разказвал ми е с часове за това (сепна се Лемптън). Веднъж даже прекарахме заедно няколко дни на брега на океана.
- Виж тези вълни (каза ми той).
Бяхме застанали на една скала към която се промъкваше водата.
- Не ти ли напомнят самото Време? Идват сякаш отникъде...изникват. А този бряг...и всички останали. Всички брегове по света са часовници. Огромни пясъчни часовници...А вълните - да, те са като Времето. Ето взри се в коя и да е от тях. Океанът се издига и преминава по нея, първоначално като бъдеще (докато стигне върха ù), а после като минало... И така - до самия бряг! Не, ти няма да видиш бъдещето - върховете на предните вълни ще ти попречат. Но между теб и близката вълна ще узнаеш нещо. А може би и по-нататък. Ако вълната е висока. Или ако си достигнал брега.
- Не помня какво точно го попитах. Може би, кое го кара да мисли така. Нали вълните идват случайно... Стори ми се, че той само се усмихна, а погледът му се изгуби някъде между гребените им.
- И все пак, какво ли се е случило със Сайлън (Каринг въпросително гледаше Лемптън)?
Някакъв страх лежеше между двамата.
Отлично осъзнаваха, че Повелителят знае за съществуването на всичко, което не може да бъде конструктивно достигнато, а то беше преобладаващо във вселената. Но все пак без тях - без шансът им и Той беше безсилен да опознае същността на пръстена. Трябваше случайно да се озоват в него - в самото му сърце. Това беше игра на лотария, в която трябваше да бъде изтеглен печеливш билет.
Не знаеха доколко са далече от целта, или пък колко близо са до нея.
Внезапно задният илюминатор на реостата побеля.
- Лемптън (Каринг викаше)! Лемптън, какво е това? Невъзможно е! Нещо става!
Лицето на Лемптън изведнъж стана призрачно. Пълен мрак обгърна челото на реостата.
- Господи! Но ние се връщаме назад!
Като, че ли за миг и двете фигури замръзнаха в пространството. Но мислите им трескаво течаха. Никаква сила не бе в състояние да върне реостата назад. Нищо не можеше да промени посоката му на движение...Освен...Освен Времето!
Лемптън бе ужасен от внезапно споходилата го мисъл.
- Каринг, Времето тече назад... С огромна скорост... Разбираш ли? С огромна скорост, Каринг?
Той искаше да каже, че са застигнати от Огромна вълна, като тези, които биха се издигнали в океана при страхотно земетресение...
Че това е вълната на Времето и сега са в тунела, образуван от прибоя й. Че бъдещето се излива пред очите им... прелива се към миналото.
Но нямаше време да го изрече.
Сякаш за миг в мислите му се мярна лицето на Сайлън и загадъчната му усмивка. После всичко се завъртя в кръг. Реостатът започна да избледнява, а фигурата на Каринг се отдалечаваше и стапяше едновременно. Само в ужасеното му съзнание се прокрадна за миг прозрението, че навярно са попаднали в пръстена. Че може би това е Грешката. И сега Времето ще ги изхвърли далече в миналото. Много преди Голямата Антиномия. Преди дори да са съществували. За да не може Повелителят да предвиди Грешката...
Мислите му се разкъсаха. Почти нищо вече не се виждаше върху изсветлелия фон.
Само чувството, че ще срещне някой ден отново Сайлън... а може би и другите. Проблесна.
И чудно защо, в този миг, усещаше, че и Каринг мисли като него.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нима са толкова слепи!Така ли са родени!
Изпей им песента на живота"Хайша"-покажи им ледената утроба на Времето!
Искрени поздрави и усмивки!Росен -
vega666 (Младен Мисана): 17-08-2014г. 23:06
Ена, много лични взеха да стават твоите въпроси и психоанализи. Това е или за лични, както те помоли Тома Кашмирски, или няма смисъл да занимаваш аудиторията на сайта с това дали съм мъж или не. Жените, които се нуждаят от подобно доказателство са го получили. Ти не си и не можеш да бъдеш сред тях по чисто възрастово съображение. Имам ограничение за възрастта на жените, с които контактувам като мъж. Това ми е железно правило и не правя изключение. Надявам се да ми простиш. И ако това причинява негативното ти отношение към мен, отчитай факта, че не подхождам индивидуално, а принципиално и затова имам смекчаващи вината обстоятелства."
Банално, ММ, мноооого банаааално... банално клише.
Но.. ти не си виновен... -
Виждам само един гневен човек, Порчев и това си ти. Погледни колко кофи мастило изписа в коментарното ми поле. Очевидно е, че сам няма да се успокоиш. Ако искаш пиши ми в Лични и ще ти дам полезни съвети от медицинско естество. Мисля, че с моя помощ ще овладеем случая ти.
Но пак повтарям - това трябва да стане в Лични. Тома Кашмирски те предупреди съвсем официално да не вършиш подобни неща в коментарното ми поле. Стегни се! -
"Защото съм прочел оригиналната книга на Роджър Пенроз със заглавие "Structure of Space-Time" /в превод "Структура на пространство-времето"/, която отначало и докрай е само чиста математика от най-висок ранг"
Ако не бъркам Ленин беше казал, че всяка наука ще се приближи максимално до съвършенството, когато нейният метод започне основно да се базира на математиката... Значи горния цитат, отбелязвам, е основание и насока за съзвучност с ленинизма
, напр., от съответната гледна точка! 
-
Ена, много лични взеха да стават твоите въпроси и психоанализи. Това е или за лични, както те помоли Тома Кашмирски, или няма смисъл да занимаваш аудиторията на сайта с това дали съм мъж или не. Жените, които се нуждаят от подобно доказателство са го получили. Ти не си и не можеш да бъдеш сред тях по чисто възрастово съображение. Имам ограничение за възрастта на жените, с които контактувам като мъж. Това ми е железно правило и не правя изключение. Надявам се да ми простиш. И ако това причинява негативното ти отношение към мен, отчитай факта, че не подхождам индивидуално, а принципиално и затова имам смекчаващи вината обстоятелства.
-
Не съм те питала за името ти, няма и да те попитам.
Ставаше въпрос за отношението ти към една свята жена.
А мъж, който обижда (по всякакъв начин) жени, и цял живот да е седял в казармата, пак не става за мъж... той си остава тип мъжки характер...
Беше ми казал "Имаш мъжката ми дума!"... чия мъжка дума, ММ?
Не ти се сърдя за обидите, те не ме достигат... но и не ти вярвам повече като творец с посланията ти в творбите...
Който иска - нека ти вярва. -
Благодаря ти, Ена! Трогнат съм от урока и лекцията по морал, която ми изнесе. Накара ме сериозно да се замисля кой съм всъщност аз. Вероятно едно нищожество, което е прахосало маса време да се тъпче с купища излишно знание. Тук си права. Питаш ме кое е истинското ми име. Ето - честно ти отговарям - не го зная. Целта на живота ми е да го открия. Но досега, уви, не успявам. Изобщо не успявам много неща да направя. Ше ти кажа, че живеех в известна заблуда, че мога да пиша поезия. Но това беше само докато не попаднах на твоя профил. Тутакси разбрах, че съм пълно нищожество в поезията. И както видя, оттогава започнах да пиша, есета и разкази. Просто за утеха. Докато се оправя от тежкия удар, който преживях, виждайки колко съм далеч от голямата поезия.
Благодаря ти, Ена! Ти ме научи на много неща. Тъжно ми е, че те срещам толкова късно - в покрайнините на своя живот и в далечните провинции на моя залез. Но днес ти още един път ми показа, кои са истинските стойности в живота.
Оставам вечно признателен за това!
Твой: Мисана -
Аз също бих се зарадвала, ако ти си прочел поне една милионна част от това, което аз съм прочела. Това, че аз не съм прочела (според теб) 1/1000, съвсем не означава, че ти си прочел (не само чел) много. Ти четеш в една област, аз чета и в други области... което не те прави автоматично по-умен, нито пък мен.
Да не говорим, че аз изобщо не се сравнявам с теб... да не говорим също, че колкото и да е голяма една база данни, това няма пряка връзка с интелекта, а да не говорим за духовността...
Подигравките ти с Майка Тереза не ти носят аплодисменти...
Тя е наградена с Нобелова награда, а ти с какво си награден?
Тя е помогнала на хиляди хора, а ти на колко си помогнал и с какво?
Помогна ли на поне дин човек да се почувства истински уважаван, с достойнство, необходим.. независимо от неговата грамотност и обществено положение?
Майка Тереза не знае колкото теб, но е известна в цял свят и е обичана и уважавана с преклонение от милиони хора. Ти какво си в сравнение с нея?
И оше нещо - вече свикнахме да обиждаш, ако някой не ти е казал само и достатъчно много "браво"...
Но я си помисли - всяка жена, отгледала, възпитала и образовала деца, е многократно по-достойна за уважение от кратката ти енциклопедия по щипка от всичко (може би).
Защото всеки човек е една вселена... всяка жена, отгледала деца, е създала всъщност вселени. Ти колко вселени създаде?
Аз създадох две.
Колкото и да показваш знания и да поучаваш... и да внушаваш... не можеш да достигнеш нивото на Майка Тереза.
Цялата ти "енциклопедичност" съвсем олеква пред благословията на един само единствен умиращ нищожен, мизерен бездомник, благодарен за човешката съпричастност, състрадателност, искрено уважение към него и помощ от сърце и душа...
Както казва Майка Тереза - "... можеш да купиш него, но не и неговата благословия."
А ти щом не можеш да разбереш толкова елементарно нещо като разликата между качества на човек и литературна творба, изрично подчертавам, че казвайки мнението си за твоя творба, нямам предвид теб, а точно творбата.
Надявам се вече да го разбереш и да не ме смяташ за враг или за човек, който те ненавижда. Защото как да те ненавиждам, като дори името ти не знам... нямаш доблестта да си напишеш дори истинското име, както са го направили тук много творци, включително и аз. -
Нещо взе да се изживяваш като много активна, майка Терезо. Бих се радвал, ако си чела и 1/1000 част от онова, което съм прочел аз. Защото съм прочел оригиналната книга на Роджър Пенроз със заглавие "Structure of Space-Time" /в превод "Структура на пространство-времето"/, която отначало и докрай е само чиста математика от най-висок ранг и не съдържа нито едно лафче от онези профанизирани научно-популярни четива за бабички на Стивън Хокинг, с които те се захранват интелектуално между две плетки и две кръстословици.
Р: ММ -
Воистина ли?
Или ти не можеш да кажеш повече...
Ще си позволя и аз да ти върна жеста и да ти дам съвет - чети повече... и не само това, което потвърждава твоята версия за нещата... -
Хокинг не може да каже повече от Роджър Пенроуз.
-
А какво казва Стивън Хокинг по въпроса?
-
1. Мария, няма да ти опонирам относно твоето разбиране за Времето. Само споделям, че в нашумялата си книга: "Първите три минути след Сътворението", Стивън Уайнбърг /световно известен блестящ физик и нобелов лауреат/, прави досконален анализ на случващото се след т.нар. Голям взрив. Той пояснява, че Времето възниква известно време /неизбежна игра на думи/ след взрива. Същото се отнася и за пространството. Просто защото в първоначалното състояние на суперсиметрия всяко нещо е тъждествено с всичко останало.
С поздрав: Мисана
2. Мерси, Ена!
3. Порчев! Още в Третия райх /доста време преди Азимов да заговори за антигравитация/ Виктор Шаубергер конструира летателни апарати /с форма на летящи чинии/, ползвайки се от антигравитация. Той дори смята, че антигравитация винаги възниква в съседство с големи водни падове, което позволява на редица риби да се изкачват нагоре по реки с огромни водопади. Вероятно си чел нещо за Зона 51 /в Сащ/ и Капустин Яр /в Русия/, където още се съхраняват летящи чинии от извънземен произход /летящи на антигравитационен принцип/ и консервирани тела на хуманоиди.
За твое сведение ще кажа, че Сергей Хрушчов /син на Никита Хрушчов/ е работил в Капустин Яр и има негови интервюта по темата. Можеш да си смъкнеш и книгите на Шаубергер от:
bookfi.org
безплатна електронна библиотека с над 2200000 безценни книги на всякакви теми и езици. -
Добро въображение, даже бих казала фантастично.
Грамотно написано, но не можах да почувствам, въпреки достойнствата на творбата, полет, другото светоусещане...
Може би, защото четох най-новите теории, че времето не съществува като такова и двете величини "време" и пространство" като комплект, вече са архаизъм...
Поздравление за базата данни, Мисана! -
Времето е било и ще бъде много преди и много след всичко, което ни е познато. В този смисъл - ако Бог е създателят на Вселената, то Бог и времето не са ли едно? Лично мои си мисли и трактовки. Поздрави отново за разказа, върнахте ме назад в годините, когато четях подобна фантастика.
-
Това не бива да те травмира, Порчев!
Просто общувайки с мен ще научиш неща, които никога не си знаел.
Ти имаш добър инстинкт. Точно по тази причина си непрестанно
в коментарното ми поле. Усетил си къде е истината.
А истината ще те направи свободен.
Забележи - истината, а не телевизията! -
Мисля, Порчев, че Айнщайн говори съвсем ясно за антигравитация доста преди Азимов и то на високонаучно ниво. Препъръчвам ти книгата "Суперсила" на Пол Девис. Освен това във фантастиката "гравитационните кораби" са на принципа да използват притеглянето на големи обекти, докато моят гравитационен реостат, ползва сопло през което изхвърля мощна струя гравитони и на реактивен принцип скача като голяма космическа бълха.
Що се касае до поглъщането на Кронос, то то е въпрос изцяло на интерпретация. Същият мит го има в Египет. Бог Озирис поглъща, а синът му - всевиждащият бог Хор, придружаван от великите посветени - Шемсу Хор, с ладията отредена /като космически кораб/ да стигне до второто небе Дуат, достига до Озирис и бърка в устата му /ключалка на сейф/ с мещиф /като с огромен секретен ключ/, карайки го да избълва погълнатото.
П.С. Надявам се, че не си забравил, че разговаряш с един от посветените. -
Благодаря ти, Мария!
Всъщност в древногръцката митология Времето е изначалния бог - Кронос.
Той поглъща децата си. А това означава, че е имало времена /ето го пак парадоксът/, когато боговете не са били безсмъртни. Впоследствие Зевс побеждава Кронос и го кара да избълва погълнатите си деца. Така бива създадено лобито на Олимп - от вече неподвластни на смъртта богове.
Вглеждайки се в този мит по-внимателно и знаейки, че Зевс е гръмовержец и мълниометец, ние можем да тълкуваме това в смисъл, че Зевс е извършил научно откритие, с което е елиминирал Времето и е възкресил в /буквалния смисъл/ братята и сестрите си. Очевидно за това възкресение са му били необходими високоволтови енергии, с каквито той по силата на естеството си е разполагал. По-интересно е, как е съумал да спре /да обуздае Времето/. Тема заслужаваща размисъл.
Особено съм ти благодарен, че ме провосира да помисля над всичко това.
Лека нощ и хубави сънища!: Мисана -
A не е ли времето сaмият Бог?
Хaресa ми, поздрaви! -
Благодаря ти, Сеси! Радвам се, че не си разочарована от научнофантастичния ми текст.
Сърдечен поздрав: Мисана -
Интересно ми беше да те видя и в тази светлина! Поздравления за текста!
-
1. Благодаря ти, Райна! Зарадвах се много на коментара ти.
От мен - пожелание за ново поетично вдъхновение! твой: Мисана
2.Благодаря ти, Вики! Много хубава мисъл на Хайзенберг цитира.
Сърдечен поздрав от мен!: Мисана
3. Мерси, Любомира! Хубави и съдържателни думи каза.
Лека вечер!: Мисана
4. Благодаря ти, Порчев! Признавам, че забележката ти е уместна. Винаги уважавам повече истината от субективните си възприятия.
Пожелавам ти успехи в твоите начинания: Мисана -
Напомни ми за една мисъл на Хайзенберг: “Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог"
-
Времето не се връща назад, дори да му дойде времето. Материята може да наподобява предишни състояния. Хубав текст!
-
1. Благодаря ти, Елица! Ти ме подкрепяш винаги, а това ме стимулира творчески и ме поощрява към по-голяма прецизност. Трогнат съм и ти желая много настроение и нови поетични текстове.
Твой: Мисана
2. Мерси, Миночка! Толкова се радвам, че разказа ти е харесал. Той е резултат на дългогодишни мои размишления за вселената и Времето и макар и в един наистина схематичен вид ги изразява.
Сърдечни поздрави: Мисана
3. Радвам се, че разказът ми като цяло ти е харесал, Порчев. Ще дам само съвсем леки разяснения. Гравитационният реостат /в този разказ/ е космически кораб, за пръв път предложен от мен. Идеята стартира от т.нар. /във фантастиката/ "фотонни звездолети". Те ихвърлят мощно "фотонна струя" /както реактивните самолети изхвърлят струя въздух/ и по този начин "отскачат" в противоположна посока на изхвърления фотонен сноп. Засега такива фотонни звездолети няма реализирани практически, но в научната фантастика те отдавна "летят" и е ясно, че е само въпрос на време и на модерни технологии, създаването им.
Ако заменим фотонната струя с гравитонна такава /гравитоните са хипотетично предсказаните материални носители на гравитацията, от Айнщайн - през 1911г./, то ние ще получим звездолета, който аз наричам "гравитационен реостат" в разказа си. Подобно на един известен в електротехниката уред за изменение на съпротивлението, наречен "реостат", гравитационният реостат изменя количеството на преминаващата през него гравитация, за да може "соплото" му да изхвърля по-малки, или по-големи "струи" от гравитони, с цел създаване на "гравитонна тяга".
По въпроса за парадокса, който отбелязваш. Тук има една тънкост.
Времето се забавя около масиви с повишена гравитация. Това е известен факт от Общата теория на относителността на Айнщайн. Гравитационният реостат е такъв подобен масив. Затова вътре в реостата, Времето не може автоматично да върне мислите на героите назад. Те са все още защитени, поне за известно време, през което са им хрумнали въпросните мисли.
С поздрав: Мисана
4. Мерси, Ана! Трогнат съм от хубавите думи, които каза за текста ми.
Пожелавам ти много ново творческо вдъхновение!
Твой: Мисана -
Отдавна не бях чела подобен разказ - поздравления!
"Нали живата материя проявява освен всичко и свойството "неравномерност"." - живата материя (включая нас, хората)сме и нелогични, това е което винаги ще липсва на умните машини, колкото и да са усъвършенствани.
Времето е като приливните вълни в моретата - много добро попадение Мисана. Хареса ми.
Поздрави от мен за добрия текст! -
И тук си много добър,за което сърдечно те поздравявам!Имах усещането,че ти си се качил на машината на времето!
-
Благодаря ти, Елица, че отдели от времето си и прочете този мой научнофантастичен разказ, като му и направи коментар! Трогнат съм.
Сърдечни поздрави и слънчеви усмивки в този хубав летен августовски ден!
Твой: Мисана -
Стойностен научнофантастичен текст, написан с шеметен размах на въображението.
Не ми достигат познания в тази област, за да кажа нещо по-конкретно, но е видна ерудицията на автора, за което мога само да го поздравя.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сам виждаш, освен да правят копи и пейст и да цитират някого, друго не умеят. Липсва им мисъл и фантазия. Наказани са да бродят из чужди коментарни полета и да останат вечно неудовлетворени от себе си.
Жалка и тъжна гледка. Мъчно ми е за тях, но, уви, дори и аз не мога да им помогна.
Сърдечен поздрав: Младен