Въоръжена... с усмивки
Работя в смесен магазин или по новому - супермаркет. Влизаш да си купиш един хляб, а излизаш с чисто нов „Мерцедес" дето се казва.
От сутрин до вечер съм усмихната по неволя.
- Здравейте, с какво мога да Ви бъда полезна? - Здравейте, какво ще желаете? - Довиждане, приятен ден! Заповядайте пак! - казвам на глас, а на ум - Ега полудеете, ега!!!
Но клиентът е всеки един от нас, който отивайки в магазина или учреждението иска да му се обърне внимание и да се почувствува единствен и неповторим. Него не го интересува, че синът ми е получил двойка по математика и че вчера съвсем случайно съм разбрала, че мъжът ми си има любовница. Той иска да го посрещна с ведра усмивка, защото така трябва и защото за това получавам заплата.
Нещо напоследък на сина ми не му върви училището. Мъжът ми и той един разсеян в последно време. Не ми обръща внимание, не ме закача като жена, де. Като домакиня - всяка вечер не пропуска да пита какво има за вечеря. Не пропуска тая гад. Е аз как да съм мила с клиентите, като той не ме зарежда с положителни емоции поне през вечер?
Снощи, заспал той пред телевизора, а телефона му не спира да звъни. Викам, чакай да видя кой толкова го търси? Гледам пише Наденцето. Да не го безпокоя, вдигам.
- Бременна съм!
- А така?! От кого, от сина ли?
- От мъжа ти!
- О, слава Богу!!! - олекна ми, детето другата година е абитуриент, рано му е. - И сега, какво ще правиш? - не може, нали сме жени, трябва да си помагаме.
- Чудя се дали ще се оправя сама.
- А, не така! Детето си има нужда от баща. Той трябва да си поеме отговорността.
Събудих го, няма как.
- Скъпи, събрах ти багажа, айде при Надето, ще си имате бебе. Нашият вече е голям, ще се оправяме някак. Ти си им нужен повече на тях, не ни мисли. Айде бегай!
Ти да видиш, детето си оправи оценките. Няма кой по цял ден да лежи и да го праща да му купи я цигари, я бира. Не стига, че не работи, ами само нарежда, ти купи, ти сготви. А какви мъже ме искаха!
Първото, което направих беше да изхвърля спалнята. Много спомени, гадно. Купих си нова. Накупих си розови романчета. Имах лично свободно време. Оставаше ми само да си купя нощна лампа и да се насладя на свободата.
Влизам в новооткрития до нас магазин. Леле, всичко има! Отивам до нощните лампи. Харесах си една, но ми трябваше друг цвят. Заставам до едно момиче в униформа.
- Здравейте, трябва ми...
- Аз не съм от този отдел. - фръцна се и аз останах с отворена уста.
Още не бях й казала какво искам, екстрасенска ли е?! Наблизо две момичета си говорят. Приближавам и нали знам какво е да работиш с клиенти, изчаках половин час да си довършат разговора, но те не спират.
- Извинете, че ви прекъсвам, но ми трябва...
- Ние не сме от този отдел. - и тръгнаха в различни посоки.
Е, не! Това беше! Аз ще се усмихвам, а когато съм клиентка и искам да се поглезя, на мен значи няма кой да ми се усмихне. С бодра стъпка приближавам в гръб друго униформено момиче. Опирам пръст в гърба й и й прошепвам.
- Трябва ми нощна лампа за спалнята в цвят „липов чай" и не ми казвайте, че сте от друг отдел, защото имам приятел в отдел убийства, така че знаете с връзки какво става. Как го измислих този цвят, но точно такъв ми намериха. Ама защо по този начин, не може ли с усмивка? Аз дето така тежко преживях изневярата на моя, па пак се усмихвам, а те ме карат... другия път да пазарувам с... пистолет. Трябва да се обадя на това следователче, щото съм решила да си купувам холна гарнитура, ако нещо... нямат моя цвят...
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Използвам маркови препарати и ги изчиствам до блясък, Иди! Затова са ми толкова чистички милите ми.
-
Ани, Лора, смехът е здраве. Пет минути смях се равнявали на една изядена пържола. Днес аз черпя!
-
Хаха найстина ме разсмя страхотно си го написала поздрави
-
Ай, Светле, благодаря ти за уроците, обаче винаги съм имала наум другия мобилен. И аз знам нещо за усмивките.
-
Йосифова, Ангар и Иванова, от утре с мен на пазар. И няма не искам, ако не искате хляб поне по една количка може да си купите. Кой както иска да го разбира - кола или кока-кола. То има ли значение?!
-
Е, ти винаги движиш по най-високите хребети, ама това е върхът!
Само че не описваш себе си - ти нали имаше двама сина? Защо за другия нищо не спомена? -
Лажова, аз се чудех защо се криеш зад ветрилото, пък ти там си държала пищова Ех, ако в червените ти чехлички има скрити ножчета, все с теб ще пазарувам.
-
Защо ли е взаимно?! Защото сме от една порода! Сладка си, видях те на живо, Мариники!!! Вече със сигурност мога да кажа, че те обичам!!!
-
понякога...става и така...но ти винаги успяваш да ме усмихнеш и разведриш...защото си слънчево момиче...и затова те обичам...и ти се радвам...
-
Хич не си се сетил, аз ти казах, че съм влюбена в http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=128570
Не си го приписвай, моля те!
За Кремито ще ми простиш, жена съм, няма оправия!
При мен всичко е с усмивка, само ми прости онова лирично отклонение, но ти си виновен!!! -
И аз те обичам, Петинка! Ани, не питай! Бети, и ти! Антонела, благодаря! Марианче, благодаря и на теб! Ивана, не е важно да се разписваме, по-важно е да си доставяме удоволствие!Марги, а кажи ми защо?! Нещо не ми хареса прическата му, а сега горчиво съжалявам, но вече е семеен. Може, Феичке и благодаря! Райна, аз ти благодаря! Анна, аз с едни лягам, с други ставам, хич няма да забележа, че ме е напуснал. Жив и здрав да е само да си плаща издръжката. Мартина, с пистолет в ръка съм само финес, да знаеш и то какъв! Мели, нали не от катраненото...мазало, да не се объркам нещо?! Криси и ти си невероятна! Ради, мерси! Креми, обич моя! Повтарям: само моя! Венцеслав, много мило! Ани, преди това си намери друг мобилен. Иначе не рискувай.Розови романчета, ама е хубаво между две пъшкания, не между две хъркания, някой да ти каже поне едно "обичам те". Това между другото.
-
Ей, Светле, при теб всичко изглежда толкова простичко, защото го казваш с усмивка.
Разтоварваш и даваш много хубави уроци. Вече знам, ако искам да се отърва от мъжа си, редовно ще преглеждам мобилния му. ) -
Лъжова добра сте!
-
Няма кой друг да ме развесели така, слънце!
-
весели истории за тъжни събития
поздрави -
Хареса ми.Много!Поздрави и от мен!
-
Подари ми усмивка за цял ден
Благодаря ти Светлоусмивчице! -
Иха! Невероятно е
-
Я дай по едно мазало, от онова, фирменото, че...
-
Блестящо! Как в толкова малък разказ успя да събереш толкова сюжетни линии, и да ги поднесеш с такъв финес!
Направо ме заби! ПОЗДРАВ!!! -
Гледай какво става, едни стават с теб, други лягат с теб, като мен сега, е как няма да иде при Наденцето Благодаря, Светле и спокойна нощ!
-
Ха така! Както си тръгнала не можеш ли да си пазаруваш без... пари?!
http://www.youtube.com/watch?v=myn8vc__LVM&feature=related -
Ох Лажова...защо не взе Пища Куфнагел,като те искаше,а?
-
Винаги те чета с удоволствие( рядко се "разписвам".
Поздравления! -
Браво! Поздравления- и като идея,и като стил!
-
Лажова, пълниш ми душата!!!
Поздрав! -
Най-доброто оръжие!
А какво стана с Наденцето? Роди ли -
Хехехе...!
Еее, това се казва широка усмивка и си знаех, че само тук и от теб ще си я получа!
За прекрасното начало на деня ми, Светланчик!
Обичкам си те, знаеш го!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
