Въплъщението на сатаната 

(7-ма част)

Страхът

(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)

                                            ............

  Слънцето огря с топлите утринни лъчи лицето на Бенджамин и той се събуди. Не помнеше какво бе сънувал, но усмивката по лицето му даваше предпоставка за добро настроение. Съсредоточи поглед върху пострадалата си ръка и с удовлетворение видя, че раната беше доста по-малка, а на мястото на грозната бразда сега се бе образувала кафява коричка.
  В един миг сякаш усмивката застина на лицето му, а цялото му тяло се вцепени! Той изведнъж си спомни какво бе направил предната вечер!
  Искаше му се да това да е било поредното грозно съновидение, надяваше се болното негово съзнание отново да му е спретнало някой номер, но споменът бе прекалено бистър, подробен и реален! Настроението му се срина, а въображението му трескаво процеждаше причините за този негов крах! Той бе убил Кристина, защото според неговите побъркани мисли тя е една от виновните за страданието му. Това не беше вярно, Кристина не е виновна, виновно бе неговото подсъзнание, приело доста лековерно тази грозна идея, виновно бе и чудовището от гората, причинило му всичките нещастия! "Убиец" - думата звучеше грубо и недостойно, имаше прекалено вулгарен привкус. В цялостната си полицейска кариера той се бе срещал с най-различни убийци - от неволни грешници до брутални злодеи, но всички те носеха със себе си едно и също проклятие - "причинители на смърт"! И именно поради този факт те биваха низвергнати от обществото, което по неписани принципи ги определяше като най-некачествения продукт от фабриката на живота.  А снощи Бенджамин стана част от този продукт, дори зае достойно место в редиците на тази "низша" класа!
  Защото той не само уби клетата жена, той се изгаври с трупа ù по изключително гнусен начин, сякаш бе най-закоравелият сериен убиец!
  Може би наистина се бе превърнал в звяр! Навярно нещото в гората го бе заразило и сега той се пържеше в адската клада на вампиризма! Спомни си действието на кръвта върху тялото му - то можеше да се сравнява с чувството, което изпитва много гладен човек при поемането, на вкусна храна или пък изтощен от горещина работник, изпиващ първата си глътка студена бира! Това бе усещане за душевно удовлетворение, незабравимо и несравнимо с нищо друго, отпускащо и опияняващо като красив любовен трепет. Защото е "вампир", а вампирите обичат кръвта! Той бе убил жената, понеже се намираше под ЧУЖДО влияние!

  Бенджамин стана от леглото и седна върху един мек и удобен стол. Едва тогава силата на това, което бе сторил, го връхлетя с ударната сила на торнадо! Той беше причинил смъртта на невинна жертва по най-зверския начин! Когато открият трупа ù,  всички ще търсят убиец-психопат, и накрая ще попаднат на него, защото той бе един от съседите ù, а и отпечатъците му са пръснати навсякъде. Бе готов да се предаде на полицията, знаеше, че това е единственото правилното решение в случая, но когато пред очите му се появиха образите на любимите същества - Шона, Кейт и Мари, той разбра, че няма да го направи. Поне не толкова бързо!

  Как ли щяха да се чувстват тези малки деца, когато разберат, че баща им е луд убиец? Как ли щяха да ги възприемат в училище? Какво ли би се случило със Шона, когато всички в обкръжението й разберат за бруталното престъпление, извършено от нейния съпруг?
  Освен това, бившите му колеги и многобройни приятели щяха да бъдат потресени, защото всеки го познаваше като невероятно спокоен и уравновесен човек, вършещ много стриктно задълженията си.
  Трябваше да отиде в къщата на Кристина и да скрие трупа ù! Знаеше, че обиграните злосторници никога не се връщат на местопрестъплението, но за момента той нямаше друга алтернатива! Стана и тръгна с бързи крачки към дома на Кристина Тейлър.

 По пътя съвестта му заговори. Дори и да скрие трупа до неговото пълно изгниване, той щеше да чувства вина до края на живота си! Отнемането на живот винаги рефлектира по един или друг начин върху съзнанието на убиеца, най-вече ако той е нормален човек, променя начина на мислене и възприятията, увеличава чувствителността и уязвимостта му, понижава самочувствието му. Образът на убития често се явява като неканен пратеник в сънищата, често го спохожда в мислите, втълпявайки му със своето невидимо присъствие усещането за нечовешки грях. А той бе спрял тази невинна жена от живота, бе прекъснал невидимата нишка на съществуването ù! Тя, като всеки нормален човек на тази земя,  имаше мечти и копнежи, имаше свои хора, които я обичаха и които тя обичаше, имаше роднини или приятели и те щяха да страдат по нея.
  Той се спря, като все още се двоумеше дали да не остави нещата такива,  каквито са или да свърши докрай своята работа. Лошата идея обаче надделя и Бенджамин отново тръгна по своя път!

  Лъчите на жаркото слънце внезапно замрежиха погледа му, болката в главата отново се появи под формата на тъпо пулсиране. Силата, получена от кръвта, бавно отлиташе, давайки терен на познатото болезнено неразположение.

  Още по-тревожни мисли запрепускаха в главата на Бенджамин. Ами ако злото въздействие се появи отново и той убие друг човек? Ако създанието, вселило се в него, продължи да му внушава мисли за убийства? Бенджамин бе сигурен, че НЕЩО е влязло в неговия мозък и го е тласнало към извратеното дело!

  Той никога не си бе представял, че ще стигне дотук. Дори ако преди няколко дена някой силен гадател му бе предрекъл това събитие, той щеше да му се изсмее! Тъй като Бенджамин Бърнстейн бе градил уравновесения си характер в продължение на много години, доразвивайки го непрекъснато с течение на живота. В работата му справедливостта се извисяваше над всичко останало, а в живота позитивното мислене и благоприятната атмосфера бяха на първо място. Когато се пенсионира, той беше постигнал всичко това, представяше си бъдещето във вилата, седнал на верандата отпред и наслаждаващ се на прекрасната зеленина. Това щеше да е апогеят, изхождащ от цялостната градивна ниша на нрава му, плетена с преждата на многобройни проблеми, загуби и лоши моменти, дали му необходимата устойчивост и твърдост. Той желаеше този миг, копнееше за него в последните няколко години, искаше го с цялото си същество и с цялото си съзнание, вярваше истински в него.
  Но сега всички негови мечти бяха тотално съкрушени. Видя как животът му рухва безвъзвратно, как създаденият от него подреден свят се стопява бавно и мъчително.

 
  Когато пристигна във вилата на Кристина Тейлър, той установи, че никой не бе идвал. Следователно трупът трябваше да виси, закачен на куката с килната назад глава, с огромна зееща дупка под гърдите.
  Бенджамин добре съзнаваше какво бе сторил и какво щеше да види до кошарата, но когато пред очите му се появи обезобразеното и поругано тяло на жертвата, той едва не припадна от погнуса. Маратонката бе паднала от устата на жената, която зееше неестествено широко, но тоягата все още стърчеше като телевизионна антена от задните ù части. Дупката до слънчевия сплит бе почерняла, заради втвърдилата се кръв по нея, а тази на шията беше запълнена със съсухрен съсирек като стара рана. На гърба, около мястото, където бе закачена куката, също имаше малки ивици изсъхнала кръв. Слънцето вече напичаше безмилостно и около мъртвото тяло се усещаше слабата възкисела миризма на гниещо месо.

   Бенджамин се огледа за случайни минувачи и когато установи, че няма такива, се зае с противната задача. С изражение на отвращение той хвана тежкото и вдървено туловище, бавно го откачи от куката и го постави на земята. След това влезе в къщата и след малко излезе с някакви стари вестници и бутилка зехтин. Поля жената със зехтина, а след това я покри цялата с вестниците, извади някаква запалка от джоба си и запали хартията. Пламъкът горя бавно и спокойно, но при допира с мазната повърхност, той изгасна. Бенджамин взе един вестник, сгъна го на няколко ката и го подпали. Пламъкът се надигна, увеличавайки рязко размерите си, но когато бившият полицай го допря до пропитата със зехтин хартия, тя отново не пожела да се възпламени. Държеше така около две минути и тъкмо бе решил да се откаже и да търси друго решение на проблема, когато изведнъж под ръката му лумна огромен синкав пламък, който светкавично се разпростря навсякъде и след секунди цялото тяло на клетницата вече гореше с агресивен огън. Следите от престъплението бавно се стопяваха и изгаряха заедно с кожата и дрехите на убитата жена!
  Той гледаше известно време горящото тяло, след това бавно се обърна и с тихи крачки излезе от двора. Успокоението обаче не дойде, а вместо него в гърдите му се надигна тежка вълна, резултат от помътнялата му съвест. Някаква неопределима печал го обгърна с мрачна пелена и той заплака прочувствено и мъчително. Никога досега не бе плакал, освен в детските си години. Подсъзнателно смяташе, че плачът, особено при мъжете, е проява на висока чувствителност и подчертано слаб характер. А неговият характер бе силен! Поне досега!
  Трябваше просто да продължи по старому, абстрахирайки се от тези неприятни моменти! Трябваше отново да стане силен, както преди, и да победи врага!

 
  Светлината отново бе станала ослепителна и удряше право в мозъка му, където болката препускаше като озверял кон и туптеше учестено в ритъма на сърцето. Чувстваше кожата си - слаба, уязвима и изгаряща от парещите слънчеви лъчи. Сега му бяха нужни сянка, тъмнина, хлад и... кръв! Той тръгна към къщата си, където го чакаше спасението!


...................

  Веднага, щом почувства тъмнината върху себе си, тялото му се отпусна. Седна върху любимия си диван и по навик пусна телевизора, макар и да знаеше, че едва ли ще се загледа екрана му. В ума му отново навлезе думата "виновен" и той се замисли върху значението ù:
  "ВИНОВЕН означаваше "причинител" на нещо. Кристина Тейлър не ми е причинила нищо, затова тя не бе "виновна"! Тя, зверски погубената от ръцете ми старица, бе напълно невинна! Единственият ВИНОВЕН бе звярът в гората, въплъщението на сатаната, както го описа вече мъртвата жена. Въплъщението на сатаната заразяваше чрез своето ухапване, превръщайки нормалния човек в звяр, във "вампир", във ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА САТАНАТА, като него! То ме накара да убия Кристина Тейлър, то ще ме кара да убивам още много невинни жертви!
  Аз трябва да намери начин да се освободя от проклятието! Трябва да потърся помощ не от лекар, а от екзорсист! Или да опитам да разбера историята на тази злокобна гора и ДА СЕ ИЗПРАВЯ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С ЧУДОВИЩЕТО!"
  Бенджамин стана и закри прозорците с пердетата, защото топлещото небесно тяло вече хвърляше ярка светлина върху пода на помещението. В ума му достигаше звукът от телевизора - монотонен, проницателен и дразнещ. Той взе един от металните столове и го запрати с все сила към говорещия приемник, давайки воля на опънатите си до скъсване нерви. Техниката падна звучно на пода, екранът рязко потъмня, нещо гръмна с глух пукот и лек сивкав дим се възнесе нагоре, разтваряйки се плавно в тъмнината на стаята.
  Миризмата на изгоряла пластмаса го събуди от мимолетния шок.

  Отиде до хладилника и извади една кутия бира и три консерви фасул с наденица. Преди малко бе изразходвал  доста физическа и психическа енергия и това бе причината за изострения му глад. Излапа набързо полуфабрикатите, изпи бирата почти на един дъх и изпита приятно опиянение. Стомахът му натежа заради бързо погълнатата храна, но усети как енергичността му бавно почна да се завръща. Въпреки това психическата умора си каза думата и клепачите му започнаха да се затварят, като даваха ясен сигнал на организма, че е време да се пресели в света на сънищата. Отново си помисли, че напоследък спи прекалено много.
  Сети се също, че обикновената храна му донесе удовлетворение, както преди. Дали заради новата кръв в него или заради някоя друга причина, той  не изпита погнуса от нея. Но мозъкът му бе прекалено изтощен, за да се втурва към нови и нови разсъждения.
  Затова Бенджамин се добра до дивана и зае хоризонтална поза. Последното, което загледа, преди да заспи, бе раната на болната му ръка, която се бе смалила до тънка тъмна ивица.

 

  Силна гръмотевица го стресна, той се събуди, затърка очи и се заслуша. Кънтенето в ушите му наподобяваше металически звън, който сякаш излизаше от тях и се разпръскаше в пространството. В стаята бе тъмно заради спуснатите щори, но множеството меки, периодични и различни по тоналност потропвания отвън, бяха показателни за мрачното и дъждовно време. Бенджамин отиде до прозореца и го отвори. Вълна от хладен въздух навлезе в помещението и освежи потното му лице.

  Главата го болеше, но болката бе слаба, едва доловима и не можеше да повлияе върху напиращия поток от мисли, който скоро щеше да обхване цялостната изцяло мозъка му. Гневът към съществото от гората бе станал неописуемо силен, защото макар и отдалеч, то властваше върху разсъдъка му и го тласкаше към злощастни и пагубни действия.
  Искаше да отиде в гората! Нужно бе да го направи! Съзнаваше, че ако загуби битката, това ще е една неминуема катастрофа за него, в която смъртта би била най-доброто избавление. Но ако спечелеше, той щеше да възвърне предишното си състояние, щеше да оздравее! Трябваше да рискува всичко! Вярваше в Бог и знаеше, че в божия свят доброто винаги побеждава злото! Вярваше, че с божията помощ той ще победи въплъщението на сатаната.
 Бенджамин излезе от вилата и въпреки дъжда, тръгна с решителни стъпки към злокобното място.

 

  Когато достигна до гората, той спря и се загледа към мрачната паст, образувана от множеството сенки на дърветата. Мокрите дъждовни капки, падащи в лицето му, охладиха с ледената си свежест бурните страсти, напиращи в него и разумни мисли окупираха мозъка му. Защото ТОЙ НЕ БЕ ГОТОВ ЗА БИТКА! Той нямаше никакви пособия и принадлежности, като сребърни куршуми, чесън и светена вода, които според вярванията можеха да прогонят злите сили! С голи ръце схватката би била обречена на неуспех!

  Бледа мъгла, наподобяваща мек пух обхващаше горните слоеве на гората и им придаваше неподправена приказна красота. Дъждът, който сега се бе ограничил до ситни капчици, издаваше лек еднотипен шум, а силата на тук-таме появяващите се светкавици и гръмотевици намаляваше постепенно, показвайки наближаващия край на лошото време. На небето облаците лека-полека се разкъсваха и даваха трасе на все по-напиращата слънчева светлина.

  Обърна се назад и с леки крачки започна да се отдалечава от мрачния лес. По пътя си мислеше как би могъл да тръгне толкова смело към опасността, без оръжия и без подготовка! Той никога не бе постъпвал така. В полицейската му работа винаги трябваше да бъде готов за всичко - така го бе научила практиката, така го бе научил животът. Но ето, че сега той бе поел сляпо по пътя към неизвестността!
  Или нещо го бе накарало? Същото нещо, което го накара да убие по зверски начин начин Кристина Тейлър! А сега отново го бе вързало с невидимите си въжета го теглеше към гората, към себе си! Бенджамин стисна силно главата си с ръце! Изпита желание да закрещи гласно и свирепо, да изпусне навън парата на огромното количество отрицателна енергия! Но вместо това той задиша тежко и звучно, тъпчейки по този начин огъня, идващ от плачещата му душа.
  ....................

   След като влезе в жилището си, Бенджамин видя през прозореца, че слънцето бе пробило облаците и успоредните снопове лъчи навлизаха в разреждащата се мъгла. Отстрани горделиво се ширеше дъгата, завзела небосвода с красивите си многоцветни спектрални линии и със своята грациозна извивка. Настроението му започна да се покачва, отрицателните мисли бавно заотстъпиха място на увереността. Той бръкна в един джоб на ризата си и от там извади ключовете на автомобила. Трябваше да отиде до града и да купи всичко необходимо за битката в гората, след това да се разходи до някоя библиотека или зала с Интернет, за да потърси материали, свързани със злочестата гора. Искаше също и да намери свещеник-екзорсист, който може да прогони необуздания дух в него. Бенджамин бе от хората, които трудно се предават и трудно приемат поражението. Той щеше се бори с всички средства за живота си, за спасението си! Иначе нямаше да бъде Бенджамин Бърнстейн!
  Но когато излезе навън, той отново усети парещата сила на слънчевите лъчи! Очите му се заслепиха от светлината и внезапно появилата се болка раздра мозъка му. Със сетни сили, опипвайки предметите в близост до него,  той се прибра вътре! Нервите му отново не издържаха и той затвори с трясък външната врата! Всичко започваше отново!


  Взе телефона си и набра номера на Тим Стоун. Таксиметровият шофьор вдигна почти веднага.

- Здравей, аз съм Бенджамин.

- Знам. Мога да дойда до двадесетина минути, защото имам клиент.
- О'кей, след двадесет минути ще те чакам


  Бенджамин бе облякъл новия си костюм, който купи за пенсионирането си. В дясната ръка държеше остър и здрав нож, а очите му бяха присвити от лукавост, презрение и някаква вътрешна злоба.
 "Идваш да ми вземеш парите, копеле мръсно, да вземеш парите на един страдащ човек! И ти си виновен като всичките боклуци наоколо! Но аз ще те науча на ред и дисциплина! ВСИЧКИ трябва да се научат на ред и дисциплина!"
  Вълча усмивка разкриви лицето му, а в очите му запрепускаха игриви пламъчета. Скоро ще падне и поредният ВИНОВЕН!

... следва продължение...