Уханно далеч и уханно нагоре.

Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прахта. Безотказно ще катериш, ще намираш и помощници по своя път - ще те бутат цял нагоре, дори и да се отклонят от своя път. Има и такива, дето ще ти спускат камъни върху ти, но това не са хора, те души са с въздух надути. Тъкмо ще си мислят, че са стигнали върха, а всъщност ще летят далеч от там, нечути. Ако ти върха достигнеш, не забравяй свойто име. И не на себе си кръсти го, а на този, който ти е давал сили.