Не зная как да започна. Дали с това,че лъжите ти ми носят убийствена болка, или с това, че не си достатъчно добър играч?! Дали с това, че отдавна не си същият човек, или с това, че започвам да се замислям, че може би винаги си бил такъв?! 

Толкова ли е трудно да ме разбереш. Да разбереш защо очите ми тази нощ плакаха. Да разбереш защо тази вечер болката отчупи още едно парче от сърцето ми. Да разбереш защо не успях да заспя, проклинайки този свят, този живот, теб и любовта.

Единственото, което исках, е истината без баналните оправдания и без изтърканите лъжи. Аз съм наясно, че може да боли. Искрено исках да повярвам в тези лъжи. Повярвай ми. Исках го с цялото си сърце, но не можах. Тези съмнения ме отведоха там, където беше тази нощ. В часовете на тази вечер мразех цялата тази самота. И мразих себе си, и ненавиждах мислите си, и изключих чувствата си. Защото сълзите ми достигнаха своя предел. Тази нощ ти уби сърцето ми. Нямам с какво да те обичам. Нямам с какво да мразя, нито да усещам. Нямам ...

Променям се от днес, не ме вини. Върви напред, там където си щастлив. Върви при своите мечти. Върви там, където обичаш с цялото си сърце някого... но не и мен. Не и мен, за жалост. Аз не ставам за обичане. За пореден път се уверих в това. Променям се. Друг човек съм днес за теб. Дори до смърт да ме боли, ще виждаш радост в очите ми, па макар и да бъде безумно фалшива. Само аз си знам какво ми е.

А ти имаш още малко време. Побързай, часовете летят. Или ще ме загубиш завинаги, или ще ме спечелиш завинаги. Защото въпросът ми към теб е ясен: ''Ти би ли обичал и чакал, би ли превърнал човек, който те лъже и наранява, в смисъл на живота си? Би ли го направил?... Не отговаряй! Познавам те добре. Никога не би останал там, където си бил предаден. И замисли се колко пъти с нея си ме предавал и все още аз съм тук, не се отказвам и все тъй силно на тебе държа.