Ноемврийски ден на 1963-та - мрачен и дъждовен…

Демонстрация пред американското посолство!

Няколко хиляди студенти протестираме…

Повод: Иван-Асен Георгиев!

Шпионин!... Работил за американците!

Това беше всичко, което знаехме!

Всичко, което витаеше от месец във въздуха.

                                               *

                      - Плюйте, този е предател! - се чуваха неистови крясъци.

Плюем, прогизнали от проливния дъжд…

Защо?

Кой е той?

Няма значение…

Плюйте!

Предател…

Враг?

На кого?

Мълчание…

Идва ред на предположенията!

                                               *

                                     Версия едно:

                 - Американците насила принудили „нашия” човек да стане шпионин!

                 - Тогава защо крещим: ”Смърт на предателя”?

                 - Трябва да крещим „Смърт на американците”…

                 - Човекът не искал, те го заставили…

                 - Гадове!...

                                               *

                                      Версия две:

                 - „Нашият” се натискал да работи за ЦРУ!

                 - Тогава защо рушим посолството?

                 - Дайте камъни!...

                 - Къде са щангите?...

                 - По-добре да гръмнем изменника…

                 - Трошете прозорците!...

Откъде толкова много камъни в центъра на София!

Ами ако вътре има хора!

Ох-о-о-о, преобръщат леки коли…

Браво!

Значи вътре има служители…

Скачат върху ламарините!...

Трошат колите!...

Ами ако се покатерят и влязат вътре в сградата?

Кой ще ги спре?...

Но не го правят!...

Не е по сценарий…

Няма указания!

                                               *

Всички зулуми ги правят двайсетина „колеги”…

Останалите се кефим на сеира…

Защо са нужни хиляди студенти – работата е за няколко човека…

Какво ще променим с нашето инсценирано изстъпление?

Нали има съд, който според закона ще отсъди присъдата.

Явно съда има нужда от подкрепа!

Не му достигат „доказателства”!

                                               *

Кой е Иван-Асен Георгиев?

Каква е истината за него?

                      - Неспокойна личност!

                      - Човек, който знае цената!

                      - Човек, който търси своето място под слънцето!

                      - Човек, чиито способности са в пъти над хората около него!

                      - Доктор по право, признат зад граница, учен – хегелианец!

                      - Нехарактерен интелигент – комунист, висш пилотаж!

По повод личността на Никола Гешев казва:

                      - Една възхитителна легенда!

Роден в Стара Загора, учил право в Париж.

Живял в средата на изявени интелектуалци.

Работил в кантората на проф. Меворах, баща на поета Валери Петров.

Защитава хора от ударите на Закона за защита на държавата!

След 1944 г. става първия главен секретар на МВР!

Дясна ръка на Антон Югов, който ликвидира елита на нацията…

Бързо разбира за какво става дума!

Следва разочарование от действията на съпартийците си…

Получава упреци, че е инертен, безучастен към своите задължения!

А той просто е потресен от произвола на комунистите!

От убийства без присъди и търси начин да се измъкне…

Без притеснения споделя, че вътрешният министър е "прост човек"…

Всичко, което се случва, няма нищо общо с неговите убеждения!

Отечественият фронт е разбит и се върви към еднопартийна власт…

Отвратен е от елементарната подмяна на идеали!

От смъртното разчистване на сметки!...

                                                 *

През 1946г. участва в Парижка мирна конференция.

Той е секретар на делегацията.

В. Коларов докладва, че избитите в периода 1923 - 1944 г. са 35,000!

А всъщност са 7 пъти по-малко - 5,134 души.

На кого е нужна тази подмяна на истината пред света?

За да избият задържаните 38,000 души, с етикет „враг на народа”!

                                                *

Той се представя блестящо и компетентно в Париж!

Връщайки се, получава предложение за дипломатическа работа!

Съветник в посолството в Париж!

Убеден е: сега ще може да отстоява своите принципи и идеали!

Чрез дипломацията могат да се променят нещата вътре в страната!

Терорът е нечовешки и неописуем…

Промяна със средствата на вътрешната съпротива е невъзможна!

Вярва в огромната роля на външната помощ!

Времето доказа, че е бил прав…

Сам търси контакт със службите на ЦРУ!

И когато разбира, че е третиран като обикновен агент, се оттегля.

Той не се е ръководел от користни цели!

Затова говорят следните факти:

За 7 години работа с ЦРУ е имал спестявания от 4,000 долара!

В съда сам настоява за най-тежкото наказание:

                     - Извърших най-тежкото престъпление за всички времена!

                       И то във всички страни се наказва с най-тежкото наказание…

                     - Никога не можах да се освободя от идеите си на комунист…

                     - Мислех, че принасям полза, а не вреда на нашия народ!

                     - Събирай всички материали - ще ти потрябват! – казва на жена си.

След произнасяне на присъдата на 31 декември 1963 г., крещи:

                     - Убийци, лъжци!…

                                                  *

Бил ли е Иван-Асен наистина шпионин?

Когато го отвеждали на разстрел, казва:

                    - Аз се опитах да спася човечеството от Хрушчов!

Идеологическият агент никога не счита себе си за предател!

Той е мотивиран от стремежа да види падането на режима.

На 04.01.1964 г. един от големите шпиони е изпратен в небитието!

Ликвидиран е най-ценния анализатор на ЦРУ за всички времена!

                                                   *

За да разберем тази истина, трябваше да изминат близо 50 години!

Тежко ни, ако трябват още 50, за да узнаем какво става днес в държавата.