Възстанието на мравките

- Здрасти! - казах.

- Какво ? Ти нещо викаш ли ми. бе ?!

- Не, не просто те поздравявах.

- Къв' си ти, че да ме поздравяваш?

 Замълчах си. Бях се уплашил. Той ме удари в стомаха. Направи го пак и пак, и пак. Паднах. Видях бледия му силует. Той се отдалечаваше. После припаднах.

 Свестих се у нас. Майка ми викаше нещо, както винаги. Аз усетих гняв. Станах, взех чаша. Тя почна да ми вика. Ядосах се. Как тя ще ми вика?! Ненормалница. Строших и чашата в главата. Тя припадна. Не ми пукаше за нея. Тръгнах за училище. Не си бях написал домашното. Щяха да ме бият. Взех си ножа.

 - К'во става бе, негодник? - викна ми Емо - Давай домашното веднага! И ти казвам, че, ако не е вярно като миналия път, ще те потроша!

 - Ето!

 - Ето!? Ще ми викаш "Заповядай"! Разбра ли ?

 - Ще ти викам, както си искам!                               

 - Какво? Хей, Дейвид тоя се бъзика! Ела да му покажем кои сме!

 Взех ножа в ръка. Сега ще му покажа на този ненормалник. Ще го заколя, ще му изтръгна вътрешностите, ще ги опека и ще ги изям. Ще бъде красиво! Ха, ха! Колко е красива една смърт! Колко е хубаво едно такова нещо! А, сетих се! От главата му ще си направя играчка за елха! Ха, ха! Време е за действие! Усмихнах се.

 Извадих ножа и го наръгах сърцето. Наръгах още седем пъти.

 - Харесва ли ти? А? А? Отговори де! Ма не можеш! Ненормалник! А, Дейви, ела и ти. Ела, ела!

 Той тръгна да бяга. Настигнах го. Почнах да го ръгам. Направих го на каша. Продължавах. Карах всички на ред. Избих ги. Почнах с учителите и другите. Усетих силен удар в тила. Припаднах.  

 Свестих се в тази камера. Ограден съм от всички страни. Гледам отпред врата. Има прозорец. През него гледа майка ми. Ох, как хубаво съм ù разбил главата! Гледам пише: "Газова камера № 5561". А, сигурно ще умра. По дяволите! Трябва да се измъкна! Вратата не се отваря! Може би стъклото ще се счупи. Ударих го. Не става. Паникьосан съм. Нещо става съска се. Да пробвам с глава. Ударих три пъти. Видях кръв. Майка ми вика. Изведнъж усетих задушаване. Припаднах. Мъртъв съм. Колко е хубаво. Ха, ха!

 Ето го Дейви. Как съм го размазал само. А и Емо е тукт. Но са в гроб. Аз съм над тях. Ха! Аз съм бог. Бог съм!