Доста се затрудних как да започна този разказ. Дали е само разказ или нещо повече? В него са преплетени няколко истории, които не ме оставяха на мира. Всяка от тях сякаш викаше:-Разкажи и мен, разкажи и мен...
Добре, ще започна с това, че скучаейки тази вечер и въртейки каналите, попаднах на един сериал от САЩ- ,, Военни престъпления. Хавай"
В епизода имаше добре разказана история . Но това, което, за пореден път ме впечатли мен, бившия военен, бяха ритуалите, които през цялото време се демонстрираха. Говоря за военните ритуали и уважението, което се внушава към ВС на САЩ. За пропагандната страна на тези филми. Изтъкват се военни победи. Героизъм
Себеотрицание...Любов към родината.
Замислих се, колко такива филма е направила нашата държава , за да надъхва младите поколения? За разлика от задокеанската демокрация, нашата история е над хиляда години. Имаме толкова военни победи, толкова героизъм и доблестни постъпки. Но днес те са тема Табу. Дори е някак си неудобно да се говори за тях. ...