За едно специално момче
1 min reading
Телефонен звън изкарва я за малко от мислите й.Тя вдига слушалката, но следва само мълчание. Мълчание, тишина, пак мълчание и пак тишина. Тя знае кой е...
Живеят близо един от друг, а ги дели страшно разстояние. Чужди са, ужасяващо чужди...Преди време бяха прекрасна двойка, всички в училище им завиждаха. Преди време живяха един за друг в един изцяло техен свят, нарисуван от мечтите им. Дишаха един и същи въздух, упоен с неповторимия аромат на любов. Ден и нощ прекарваха заедно, където и да беше единият, там присъстваше и другият.Е дна и съща кръв кипеше в телата им. Пишеха си разкошни любовни писма, бяха тъй вдъхновени и омагьосани от любовта, която изпълваше всичко около тях и ги караше да забравят останалото... Често страстно се притискаха, седнали на една стара олющена пейка в близкия парк, слушайки песните на една цигулка.
Бяха тъй близки, бяха тъй близки, бяха най-цялото цяло, съществувало някога в любовта. Но знаете, хората са завистливи... Завидяха им, оплетоха ги в мрежи, разделиха ги с безброй непростими лъжи.
А те така и не разбраха, как можа да се случи. Как от обич стана война? Как най-прекрасната истина за любовта ги прокълна до гроба да скитат с по половин душа? Не го разбраха, май няма и да го разберат...няма и да се забравят. Ще ги гори всеки път, когато видят истинско влюбени двойки. Тайно ще плачат, слушайки старите песни или пък онази сладкодумна цигулка на циганина в парка. Всяко вдишване ще им носи споменът от онзи аромат на истинска любов...
Телефонен звън го разсейва за малко от самотата му. Той отговаря "Да", а после - мълчание, тишина ,пак мълчание и пак тишина. Той знае коя е...
Живеят близо един от друг, а ги дели страшно разстояние. Чужди са, ужасяващо чужди...Преди време бяха прекрасна двойка, всички в училище им завиждаха. Преди време живяха един за друг в един изцяло техен свят, нарисуван от мечтите им. Дишаха един и същи въздух, упоен с неповторимия аромат на любов. Ден и нощ прекарваха заедно, където и да беше единият, там присъстваше и другият.Е дна и съща кръв кипеше в телата им. Пишеха си разкошни любовни писма, бяха тъй вдъхновени и омагьосани от любовта, която изпълваше всичко около тях и ги караше да забравят останалото... Често страстно се притискаха, седнали на една стара олющена пейка в близкия парк, слушайки песните на една цигулка.
Бяха тъй близки, бяха тъй близки, бяха най-цялото цяло, съществувало някога в любовта. Но знаете, хората са завистливи... Завидяха им, оплетоха ги в мрежи, разделиха ги с безброй непростими лъжи.
А те така и не разбраха, как можа да се случи. Как от обич стана война? Как най-прекрасната истина за любовта ги прокълна до гроба да скитат с по половин душа? Не го разбраха, май няма и да го разберат...няма и да се забравят. Ще ги гори всеки път, когато видят истинско влюбени двойки. Тайно ще плачат, слушайки старите песни или пък онази сладкодумна цигулка на циганина в парка. Всяко вдишване ще им носи споменът от онзи аромат на истинска любов...
Телефонен звън го разсейва за малко от самотата му. Той отговаря "Да", а после - мълчание, тишина ,пак мълчание и пак тишина. Той знае коя е...
© Теодора Дамянова All rights reserved.
благодаря
