За емоциите ...
За емоциите ... . Колкото и бързо да напредва изкуственият интелект и роботите вече да могат да разпознават човешките емоции, уви - не е преодоляно препятствието, те да реагират по подобен начин ... Като нас, хората, животните също имат чувства, изпитват емоции, а доказателства за това, все повече се привеждат от учените ... Но, не го ли доказват и милите ни домашни любимци в смешни, тъжни, нелепи ситуации ... До голяма степен заболяванията и прегрешенията на човека, мисля, са отражение на емоциите ... На прекалено силните, свръхемоциите - отрицателни, положителни ... Може би да е ген или пък, от зодията ми, но сякаш често аз долавям неща, за другите невидими, като при това и дълбоко изживявам всичко, с моята свръхчувствителност ... Ала усещам и как другите се чувстват по-добре - разбирам техните емоции ... Въпреки това, трудно ми беше, във взаимоотношенята с тях, да контролирам реакциите си, не рядко - в по-млада възраст ... Понякога повишавах тон и избухвах, в старанието си да бъде моето, според мен - най-редното и най-справедливото ... Същевремено, не понасях грубости и обиди - лесно ме засягаха ... Както и семейните неразбирателства ... Отнемаха спокойствието и съня ми (и до днес), влияейки с дни и на работоспособността ми ... Но важното е друго: Още преди да се роди синът ми и да започна работа, влизам в храма по-често, сблъсквайки се с житейските беди ... Благодаря на Господ - Той чува моите молитви и ми прощава грешките … Прощавам и аз на всеки, а вярата ми в Него се усилва ... Бог е любов! Одухотворена, проумявам постепенно, че справедливост и ред се постигат само със съпричастност, обич, смирение, добрини, спокойствие, покаяние ... Да, много е трудно ... Но, от всеки от нас зависи ... И всичко при нас се връща - отново …
“Старея, но съм си все такава –
тъй чувствителна, емоционална…
Виждам, по-детски май още, света,
или се смея, моля, или плача –
неволи и бедствия, радостта,
успехите хорски са мои, сякаш…” ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
