7.02.2025 г., 16:52

За емоциите ...

419 1 7
1 мин за четене

За емоциите ...                                                                            .                                                                                                            Колкото и бързо да напредва изкуственият интелект и роботите вече да могат да разпознават човешките емоции, уви - не е преодоляно препятствието, те да реагират по подобен начин ... Като нас, хората, животните също имат чувства, изпитват емоции, а доказателства за  това, все повече се привеждат от учените ... Но, не го ли доказват и милите ни домашни любимци в смешни, тъжни, нелепи ситуации ...  До голяма степен заболяванията и прегрешенията на човека, мисля,  са отражение на емоциите ... На прекалено силните, свръхемоциите - отрицателни, положителни ... Може би да е ген или пък, от зодията ми, но сякаш често аз долавям неща, за другите невидими, като при това и дълбоко изживявам всичко, с моята свръхчувствителност ...  Ала усещам и как другите се чувстват по-добре - разбирам техните емоции ... Въпреки това, трудно ми беше, във взаимоотношенята с тях, да контролирам реакциите си, не рядко - в по-млада възраст ... Понякога повишавах тон и избухвах, в старанието си да бъде моето, според мен - най-редното и най-справедливото ... Същевремено, не понасях грубости и обиди - лесно ме засягаха ... Както и семейните неразбирателства ... Отнемаха спокойствието и съня ми (и до днес), влияейки с дни и на работоспособността ми ... Но важното е друго: Още преди да се роди синът ми и да започна работа, влизам в храма по-често, сблъсквайки се с житейските беди ... Благодаря на Господ - Той чува моите молитви и ми прощава грешките … Прощавам и аз  на всеки, а вярата ми в Него се усилва ... Бог е любов! Одухотворена, проумявам постепенно, че справедливост и ред се постигат само със съпричастност, обич, смирение, добрини, спокойствие, покаяние ... Да, много е трудно ... Но, от всеки от нас зависи ... И всичко при нас се връща - отново …                                                                                                                                     

“Старея, но съм си все такава –

тъй чувствителна, емоционална…

Виждам, по-детски май още, света,

или се смея, моля, или плача –

неволи и бедствия, радостта,

успехите хорски са мои, сякаш…”                                                                                          ДораГеорг                                                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Още веднъж, благодаря на Младен - за Любими ...
  • Благодаря много, Стойчо! Най-вече за поучителния коментар!
  • Нарушим ли баланса между себе си и тези около нас:влизаме в конфликт от който загубите са взаимни.
    Когато биваме наранявани,тогава разбираме мъдростта:"Не причинявай на другите онова,което не искаш да ти бъде причинено."
    Поздравления за написаното от теб, Дора!
  • Много ви благодаря, мили приятели!
  • Да не налагаш мнението си на всяка цена, да отстъпваш е много ценен урок. Радвам се, че си го осмислила.

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...