За емоционалната свръхчувствителност ...
Зная, като всеки възрастен на моите години, основното за характера ми - положителни и отрицателни черти, предимно ... Определям като негативна, не рядко затрудняваща ме - изключителната си чувствителност ... При моето вечно доброжелателно отношение към всички наоколо - даже с половин дума критика, поглед накриво, лек намек - жестоко ме жегват и дори ме стресират, като с дни и нощи преживявам, понякога ... И признавам, през по-младите години си отвръщах - май нелепо бях си втълпила, че винаги аз съм правата ... Трябваше ми доста време да проумея - първо е нужно да обуем обувките на другите и после да ги съдим ... Както и най-вече - че не само нямаме право да ги съдим, а би трябвало и да им бъдем благодарни, за урока ... Без значение, в случая кой е прав, защото мисля - всяка житейска ситуация и за двете страни е урок, с поука ... Много ми помага и до сега общуването с Господ Бог, не единствено в храма ... Склонността към лесен живот изисква да сме в постоянна битка с горделивото ни его ... Не твърдя, че вече с времето ми е безразлично, ако някой ме засегне, нито пък - че съм преодоляла своята свръхчувствителност ... Но, с Божията помощ се старая, макар и трудно - да премълчавам, да прощавам ... И май все повече и повече се убеждавам в положителните резултати от това мое поведение ... Забелязвам и при други хора, как смирението се възприема като начин на общуване в по-напрегнати ситуации ... А напоследък, според някои психолози - свръхчувствителните, лесно усещат емоциите на другите и забелязват повече детайли като изражение на лицето, език на тялото, тон на гласа, което може да е изключително предимство точно - при разрешаване на конфликти ... Свръхчувствителните хора обикновено имат развита интуиция и могат да бъдат особено креативни и оригинални в изявите си ... Освен, че по-дълбоко възприемат и чувстват, те са и по- емоционални, т.е. - изразяват своите емоции по-силно, трудно контролират реакциите си и често срещат неразбиране и дори отхвърляне, от страна на другите ... Възможно е в такъв случай да се затворят в себе си, или да се изолират ... Много от казаното от психолозите се отнася и за мен, в по-млада възраст ... Житейският опит, обаче си казва думата … И все пак: . Виждам, по-детски май още, света,
или се смея, моля, или плача –
неволи и бедствия, радостта,
успехите хорски са мои, сякаш... . ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
