За фанатизма и още нещо...
Първо сме длъжни да дадем дефиниция на фанатизма. Какво представлява той?
Отговорът е изненадващо прост. Фанатизмът е сляпо следване на една постоянна линия в живота. Тази линия може да е учение, доктрина, религия и пр. А може да има и различна природа. Фанатизмът не допуска съмнение и именно това го прави опасен, защото бидейки фанатици можем лесно да извършваме грехове, както и да натрупваме такива. Девиз на фанатизма е "целта оправдава средствата". Големият въпрос е струва ли си човек да изяснява отношенията си с обкръжаващия го свят или е за предпочитане априори да приеме този свят за свой враг и да търси начини да го елиминира? Аз лично застъпвам точно тази позиция. Светът в никакъв случай не бива да разбира, че го ненавиждаме и го считаме за опасен враг. Трябва майсторски да се преструваме на негови приятели. Човешкият живот в обществото, и изобщо в света, е само един акт на обреченост, но преди да сме разбрали с какво следва да заменим този враг ние нямаме право да се саморазкриваме. Действителността майсторски ни обгръща с корсети от парадигми, включително и религиозни такива, от които костите ни започват да пукат. Въпросът за бягството ни от реалността прилича на таен план за бягство от затвор. Най-често искаме да намерим сродна душа за това бягство. Дори самото ни общуване с такава душа е акт на своеобразно бягство. Добре е да осъзнаем, че масовото бягство е невъзможно, защото то е равносилно с това да разкрием плановете си пред най-големия си враг. Затова никога не трябва да задълбочаваме отношенията си с множество от хора. Множеството е враг на индивида, а тайнството и уникалността са най-драгоценните му помощници.
© Младен Мисана All rights reserved.
