За или против джуджетата
Това всъщност е един много сериозен въпрос. Не само заради Карлсон от покрива на Астрид Линдгрен, нито пък заради страната на лилипутите на Джонатан Суифт. Или заради седемте джуджета на Снежанка. Джуджета дал бог - магични гномчета или хипофизни такива. Да си припомним заедно филма "Уилоу". Те могат да бъдат забавни, но също така гърбави и зли. А следователно и дяволски отмъстителни. И така - пазете се от вещици и джуджета, нерядко техни верни помощници. Вероятно, за да не прекали Булгаков е предпочел да постави до Воланд, вместо джудже, верния му помощник - котаракът Бегемот. Но има ли джуджета-творци? Зная предварително какво ще ми отговорите: Трябва да има! Съгласявам се - трябва! И аз вече се досетих за някои настоящи такива. А вие? Но ако дам точно тях за еталон на образцово творчество, то творчеството ще девалвира твърде много, а аз не бих желал това. Предполагам и вие. Затова предлагам да потърсим покойници-джуджета, сътворили, за разлика от въпросните джуджета, класно творчество. Ще очаквам вашите примери в коментарното си поле. Така ще се обогатим взаимно по тази твърде интересна тема, като ще й придадем синтетичен смисъл - аз като автор, а вие - като мои читатели и съавтори. И така - да живеят мъртвите джуджета! Тяхно е творческото царство - както на небето, така и под земята.
© Младен Мисана All rights reserved.
