Рашко Бойков бил решителен човек. Излят по калъп от Кремъл, той получил благословията на белия Баща с брадавицата да вкара в резервата Едного!
- Ще го сторя, Бащице - рекъл той чинно и угоднически, и целунал ръка.
Речено - сторено. Да де, ама как да го стори? С подслушванията ударил на камък. Работата излязла по-зле и от слуха за химическите оръжия в Ирак. Абе то Колин Пауъл и Доналд Ръмсфелд не ги досрамя, та мен ли - помислил си Рашко Бойков. Ще действам като тях, пък ако нищо не излезе, ще се извиня като тях - разсъдил той със старческата си глава, в която имало вече само една голяма и много болезнена празнота. Но за негово щастие тутакси му се явил един изтупан индиански вожд, по прякор Винету, от племето Кака Кури и сие, с благопристоен вид и го помолил за изслушване.
- Ша та изслушам, но само не ме разочаровай - рекъл Рашко Бойков, шото времето ми е много кът.
- Няма, бат Рашко - зашепнал вожда. Ти само слушай! Преди шест месеца и половина при мен дойде Едного. Беше много страшно ...