За индианецу Винету и Едного
Рашко Бойков бил решителен човек. Излят по калъп от Кремъл, той получил благословията на белия Баща с брадавицата да вкара в резервата Едного!
- Ще го сторя, Бащице - рекъл той чинно и угоднически, и целунал ръка.
Речено - сторено. Да де, ама как да го стори? С подслушванията ударил на камък. Работата излязла по-зле и от слуха за химическите оръжия в Ирак. Абе то Колин Пауъл и Доналд Ръмсфелд не ги досрамя, та мен ли - помислил си Рашко Бойков. Ще действам като тях, пък ако нищо не излезе, ще се извиня като тях - разсъдил той със старческата си глава, в която имало вече само една голяма и много болезнена празнота. Но за негово щастие тутакси му се явил един изтупан индиански вожд, по прякор Винету, от племето Кака Кури и сие, с благопристоен вид и го помолил за изслушване.
- Ша та изслушам, но само не ме разочаровай - рекъл Рашко Бойков, шото времето ми е много кът.
- Няма, бат Рашко - зашепнал вожда. Ти само слушай! Преди шест месеца и половина при мен дойде Едного. Беше много страшно, бат Рашко - езика си глътнах! Та, дума ми Той.
- Твоето племе лагерува на място дето смятам да строя магистрала. Голяма магистрала за Турцията. Право за Стамбула града. Аз мога да отчуждя лагера ви, ама туй си значи време. А нямам го таквозито време. Много бързам, щото американците щат да ме махнат. То те ще ме махнат накрая, ама искам първом да си завърша магистралата. Та ще ти дам златни кюлчета в брой и много лули с хашиш. И пачка - много пачка с по 500 евро ще ти дам. Направи тъй, че да дигнеш незабавно лагера си. Идете и се установете у Странджа Сакар - там до кльона. Граничарите са разбрани момчета. Аз на гранични войски с пачка плащам. Няма да ви закачат и с пръст.
- Тъй ми рече Едного, бат Рашко.
- А ти кво му рече?
- Ами аз му се опънах, белким вдигне мизата. И тогаз, бат Рашко, Он почервеня целию. Страшно беше да го гледа човек. И като Везувий изригна.
- Абе ти, вожде, майтап ли, че си праиш с мен. Знаеш ли, че мога тъй да сторя, че племето ти да не узнае, че яде твоето месо, а да си мисли, че яде бизонско. Мен Канибало ме наричат, оти стотици вождове като теб съм изял, а после костите им хвърлях на псетата. И аз доволен и псетата. Ама дотам да не стигаме. Много пачка ти предлагам, а ти ми се назлъндисваш.
- И аз не отраях, бат Рашко, приех. От едничкио страх приех! Та сега право при теб идвам. При първа възможност. Ама не знам, туй дето ти думам, ще свърши ли работа?
- Ще свърши, вожде. Ще свърши работа и то каква!
- Бат, Рашко, само да не ме викат в прокуратурата, че много ме е страх и от Оня - Каскетлията...
- Не бой се, вожде, бат ти Рашко, таквиз работи не предава в прокуратурата. Подробностите само между нас ще си останат. А на медиите ще им подхвърлим единствено контурата. Шум да се вдига. Шумът е по-важен от всичко. А то и избори идат. А, забравих да те попитам за пачката. Ти каза, че много пачка ти е предложил Едного, барабар с кюлчета. У теб ли са още?
- У мен са, бат Рашко. В сейфа у вигвама са.
- Умно си постъпил, вожде. Ама ме чуй добре сега. Тоз сейф е много ненадежден. Ти донеси пачката и кюлчетата при мен. Аз имам здрави сейфове. Непробиваеми! И охрана имам. Та никой да не смее да посегне. Ще ги пазя като зеницата на окото си. Пък като отминат тези смутни времена, ще си ги получиш обратно.
- Както кажеш, бат Рашко. С теб ми е някак сигурно. Честни сини очи имаш. Не като Едного. Неговите са на тъмен балкански субект. Действат уроки на индианците от племето Кака Кури и сие. Още утре ще ти донеса пачката и кюлчетата. Благодарско и сполай ти! И една молба - нека името ми да се чуе, я по национално радио, я по национален ефир. Надявам се, че ще го уредиш това.
- Разбира се, нямай грижа. Ти само донеси пачката и кюлчетата утре сабахлем...
© Младен Мисана All rights reserved.
