За какво съм ти такава, все нацупена, а ти се чудиш защо няма слънце?!
За какво съм ти такава, все сълзи роня и крещя, а ти се чудиш защо навън не спира да вали и гърми?!
За какво съм ти такава, сгушено ранено птиче в теб, не усещащо как боде те с човчица?!
За какво съм ти такава, обгръщаща те със силна прегръдка любов, за да ти е топло на сърцето, където вече е все студено?!
За какво съм ти такава, насила да обичаш безметежния ми полет?!
За какво съм ти такава, принцеса без коронка, кукла без душа, жена, обвита в самота?!
За какво съм ти такава, такава, каквато ти ме направи, лоша и никому ненужна?!
За какво съм ти такава, от приказките пепеляшка?!
© Пламена Христова All rights reserved.