За мишките и хората
Не, не и не! Този плъх не се лови. Какво ли не залагам в капана - сиренце, препечена коричка, саламче... Само филе от акула и черен хайвер където още не съм му поднесъл. Даже и аналгин му сложих, защото миналата година пак ни нападна един плъх - беше влязъл в шкафа с лекарствата и изял всички аналгини. Цял блистер! Къде у това малко мише главе имаше толкова главобол, че ни беше изръфал целия аналгин, не знам! Само знам, че мен ме заболя главата от него, а нямах да пийна и един аналгин. Но явно този плъх не беше онзи - аналгетикозависимият. Не беше и онзи от по-миналата година, който излизаше от дупката си само като чуеше Моцарт. Него го изпуснах, защото нямаше как да закача GSM-а си на кукичката в капана и да пусна рингтона с мелодия на Моцарт. Така той остана жив, макар да беше готов да падне свидна жертва в името на изкуството. Обаче сега, колкото и да пускам Моцарт - не! Плъх не излиза. Даже опитах и с Бах. Ама Бах тоя плъх, не слуша класика! Налита само на Мамето. Където е тя - там и той. Тази нощ тя избяга от спалната - евакуира се в детската. Каза: "Отивам да се наспя на спокойствие!" Две нощи се гони с плъха в спалната, сега беше решила, че ще спи - при нея бяха децата и котаракът. Но в полунощ изпищя - при нея беше и плъхът! Това е - обича си я! Решен е да я следва до края на света! Би я последвал и в капана - 100%. Затова сериозно се замислям дали да не закача на кукичката в капана годежния пръстен на Мамето. Сигурен съм, че капанът ще щракне и вътре ще бъде плъхът с надянат на главата като примка годежен пръстен. Как иначе?! То аз така се хванах, та плъхът!...
© Петър All rights reserved.
