May 16, 2007, 9:19 AM

За моя сметка 

  Prose
2207 1 1
2 мин reading

Беше ми хубаво с теб, затова ми липсваш. Даваше ми онова, от което бях лишена и въпреки, че не знаех какво точно е то, с теб бях адски щастлива. А аз бях егоистка, позволих си повече, отколкото трябваше и ти ми го върна. Уби ме е с тежки думи, погреба ме с безразличие, а на надгробната ми плоча написа "Забравена". Не те обвинявам, защото си го заслужих.
Разбрах, че те обичам, чак когато те загубих. Присмях се на пламъка в очите ти. Угасих го със сълзите си. Раних гордото ти сърце. Не вярвах, че имам нещо толкова красиво и истинско до мен.
Изгубих те. Бутнах те в ръцете на другата. Подарих те, без да се вслушвам в сърцето си. Ала него го нямаше, защото ти вече го бе взел.
В душата ми е мрак и самота. Вината се е впила в мислите ми. Крещи, че те загубих завинаги. Сълзите се стичат.
Как да върна любовта ти? Имам нужда от теб! Нуждая се от ударите на сърцето ти, подсказващи ми, че има за какво да живея.
Край на мечтите и на илюзиите! Отидоха си нощите, в които сънувах само теб и те желаех всяка секунда. Живеех с надеждата, че ще се промениш, но всичко се оказа напразно. Ти няма да усетиш любовта, защото не вярваш в нея. А моите чувства умряха. Единственото, което ми е останало, е - скърбящото ми сърце!
Сега се въртя около "преди" и не мога да намеря входа. Искам да извикам "Обичам те", но няма как да ме чуеш. Искам да изкрещя колко съжалявам, но и този часовник е спрял. Часовникът, който може би отмерваше твоите чувства. Търся начин да ме почувстваш, дори от няколко реда, но без адрес те не могат да стигнат до теб.
Но аз все пак ти благодаря за галените имена, с които ме наричаше, за чувството ти за хумор, за разбирането, за опазените тайни, за мъдростта, за успокоителните думи, за грижата, за всичко дадено и назад невзето... Моля те, не ме мрази! Моля те, бъди щастлив!
А ти казваш, че си ме обичал?! Не се шегувай. Чувствам се наранена, а не обичана. Може би това е всичко, на което си способен? Но на мен не ми стига!
Липсваш ми, мило момче, но аз не мога да те виня, че не искаш да ме виждаш. Свикнала съм да си играя с хората, да правя каквото си поискам. А както ти каза, просто в един момент трябваше да спра. Само че аз не го направих. Никога не съм предполагала, че това ще ми струва толкова скъпо, но уви - моите грешки ще са си за моя сметка. 

© Валерия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това сякаш е моята история... Е,само че аз все още не съм си патила от грешките... И от всичката болка която причинявам на хората около мен...
    Поздравявам те,много е добро!
Random works
: ??:??