1 min reading
Знам коя съм и защо появила съм се на света! Знам коя е моята майка мила, родна! Тя за мене плакала е нощем тайно и е бдяла чак до заранта!
Ала аз от другаде пристигам! На комета малка съм дошла. А мама гледала е кротко мойта падаща звезда. В миг съдбовен пожелала да съм нейна и по бузите й жарки се отронила сълза. Но не била тъжна, а от щастие проплакала е тя! И от дланта любовна, топла на нощта, аз станала съм нейна дъщеря! Но знам и още, че за мен милее и всесилната- майката Земя! Тя създала ме е все така непокорна, все търсеща и неуморна! И тя единствена ме знае, за нея аз не съм загадка непозната! Тя едничка може в миг един ужасен да ме унищожи, защото аз пред друг глава не ще склоня!
И тъй горда аз бродя по света и спирка нямам, ни умора. Страхът за мен е чувство непознато - от какво да се боя?! Стихиите за мен са родните сестри, не са ми врагове, а от хората злочести ме предпазва мойта майка благородна!
От мъка аз понякога страдам, но като погледам усмивката добра на мама и всич ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up