За някои неизследвани страни от психологията на прасето
Имало птица, която кацнала сред прасетата, защото била омерзена от висотата и търсела споделяне. Само ден по-късно птицата дъвчела ябълка и тъпчела калта, наслаждавайки се на живота. Но след седмица й хрумнала тягосната мисъл, че макар да вижда прасета около себе си, наоколо й прасета нямало. Просто това били някогашни птици, които напуснали небесата, за да търсят споделената радост на калта. И докато смятала, че подобно хрумване е най-ужасната мисъл на света, в сърцето на птицата се загнездила втора, още по-страшна мисъл. "Ами ако всички тези прасета наоколо са не птици, а тъкмо прасета, но поради тегобата на прасешкия свят са си въобразили, че са птици, но не съумели да полетят, те останали проснати в калта, където стоят оваляни в сладникавата заблуда, че макар с вид на прасета, по същността си са птици. Да, това трябва да е, няма как да е друго... защото всеки самодоволен вид на прасето е ясен знак, че се мисли за птица."
Ако Буда познаваше прасето, което само се сетило за всичко това, би казал, че в следващия си живот, такова прасе ще се прероди в птица. А дотогава, без завист то ще поглежда нагоре, където са истинските птици.
© Едуард Кехецикян All rights reserved.
