"Птиченцето на късмета бе кацнало на рамото им. Но те с просташки селяндурски жест го пропъдиха."

Проклетите стрелки на циферблата са замръзнали на шест и двадесет и пет. Все едно някаква невидима ръка ги е слепила там и не помръдват, изчадията. Цялото фоайе е заспало досущ като безвкусния кръгъл часовник над рецепцията. Откъслечни изфъфляния долитат само от двамата шваби, лочещи Загорки и пафкащи цигари на лоби бара. Как мразя като става такава тъпа скука, мамка му! Как мразя!

За хотелското пиколо спокойствието е най-противното и скапано нещо. Не че съм голям ратник на бачкането и неспирното мъкнене на товари, но аз съм се хванал на пършивата им работица единствено за пари, а пари се правят с разнос на куфари. Истинският гепектрегер* като мен може да бъде щастлив и доволен само при едно условие: в хотела му да става постоянен калабалък. Хем тогава времето лети и не усещаш смяната си, хем кесийката ти се пълни с монети и банкноти в чужда и местна валута. Аз представлявам класическия хотелски пиколо на "Златни пясъци" - лаком и алчен, задникът ми отворен за пари като джезве, нищичко не отказвам, даже и израелски шекели. Впрочем няма по-трудна работа от това да изстискаш дори един шекел от евреин, повярвайте ми. Макар равностойността му да идва около 43 стотинки, аз съм щастлив всеки път, когато успявам да опъна някой чифут да ми плати. Помня как на една нощна смяна уредих някакъв шантав евреин с проститутка, явяваща се чистокръвна мангалка. Пиян и ограбен в казиното на онзи бардак, хотел "Хавана" (или "Прихвана", както е печално известен сред нас), пичът просто искаше да издави яда си в чукане. Предполагам търсил го е първично, животинско и диво. Одисеята му бе един от върховете в знаменитата ми кариера на пиколо, тъй като покрай нея ударих невиждани висини в усвояването на бакшиши от представител на чифутската раса. Не че понякога не сме получавали по десет, че и по двадесет евро от туристи, но да сгепиш десет долара от чифутин е нечувано, ако и да е искал да ме черпава за смъртта на Ясер Арафат. Прецака ли ти се мазгана*, твойта мама еврейска!

В очите на много от колегите ми тази история е мит и измислица, пък и наистина си е мъчно да повярваш на такова нещо. Сам аз не бих го повярвал, ако не се беше случило с мен, но това е адски честа и присъща рефлексия в човешкия живот. Ние предпочитаме да не вярваме в чуждата сполука не толкова защото я мислим за невъзможна, а просто защото завиждаме на онзи, когото е споходила.

Сегашният момент от 18:25 часа обаче е бледа сянка на славните мигове, свързани с получаването на бакшиши. И се проточва до немай къде досадно и, как да кажа, вековно дълго направо. Дотук смяната се очертава като пълен крах и най-голямо фиаско за месеца. Ей така става като натовариш с прекомерни очаквания тези лелеяни и дългоочаквани понеделници. Както би се изразил дебелият Живко охраната:

    "Пълен ташак, батка. Пълен и космясал."

За нас, пиколата от хотела, понеделникът си е цяло Ел Дорадо. Но пък и работата в туризма си има свои специфики, отличаващи я мащабно от дейността на кабинетния чиновник или на обикновения трудовак. Те всичките ненавиждат началото на работната седмица, докато за нас понеделниците са златният рог на изобилието. Бачкаторите от "Фронт офис" отдела, тоест пикола и администратори, сме икономически силно зависими от посрещанията и изпращанията на гости, а те от своя страна са съсредоточени в неделя и най-вече в понеделник. През останалите дни няма такова текучество, макар хотелът да е пълен на макс с утайки като немци, руснаци и чифути (фрапантно убийствена, та чак исторически убийствена комбинация просто!), съответно дежурствата ни тогава са мъка и наказание. Само спорадични далавери и случайни раздвижвания могат да те извадят на плюс, когато даваш "мъртва смяна". По тази причина голямата наша радост и надежда са дневните недели и понеделници или поне нощните такива. Те са и единствените смени, в които дежурим по двама - все заради интензивното посрещане и изпращане.

Минавам за най-печения и образован в сравнение с останалите мърлячи от този нечист носачески занаят и про форма се води, че приказвам три чужди езика - английски, немски и руски. Което автоматично ме прави полубог в опулените очи на тези илитерати, останалите носачи. Голата истина е, че английският ми е като на пиян уелсец, немският кънти като от швейцарска крава, а с руския си забавлявам и паспортните руснаци, и руските евреи. Сещайте се какво е езиковото ниво при останалите гепектрегери в хотела. Със съжаление следва да оповестя, че някои от тях срещат сериозни трудности в изразяването си дори на майчин език, изключвайки псувните, разбира се.

По полиглотски и неясни други причини старшата администраторка и шефка на "Фронт офис" ме произведе в ранг Старши пиколо, каквото и да значи понятието "старши", прикачено към един двайсет и две годишен пич, бъкан от хормони и абсолютно пристрастен към нощния живот и неговата купонна система. По-точно и още по-нелепо титлата ми гласи Bells captain* - ако се придържаме стриктно към терминологията на баджа на ризата ми. Типично по български - искаш ли да придадеш помпозност и уж авторитетност на дадена длъжност, дай ù чуждоземно наименование. Нация от бездарни подражатели и гениални имитатори, от майстори на дублажа и замърсители на пейзажа. А аз съм типичният национален персонаж. Толкова типично типичен, та чак типично дразнещ и противно типичен...

Не ми е много ясно какви по-различни компетенции и задължения от останалите пикола би следвало да имам по силата на факта, че съм техен капитан. Единствената ми кирия бе, че старшата веднъж ми оказа привилегията сам да съставя проект за графика на смените ни, с което ми предостави честта да я отменя в една от най-елементарните ù и досадни задачи. Беше предният месец това. Набухах си смени във всичките недели и понеделници и повече почивки в останалите дни, дадох няколко гювеча на Тошко и Дамбата, които са мои пичове и преебах онзи селски бек Младен. И когато занесох проекта за утвърждаване и подпис от старшата администраторка, тя взе да бучи и се развика, че съм го играел тарикат. После каза, че и занапред щяла да продължава да ни съставя сама графиците. Тотална издънка, загубеняк такъв, да си го начукам!

Обаче за разлятото мляко не си струва да се жалее, както гласи клишето. Сега просто умувам какво може да се спаси от настоящата смяна и колко доходи можем да очакваме от остатъка ù. Още със застъпването в осем заранта ни тръгна на куцо, след като стана ясно, че първата предвидена група от осем стаи имат отложен полет и ще довтасат чак с вечерния полет от Дюселдорф в 21:35 наше време. Изтърваме ги при всички положения и те попадат право в мазните изпотени лапи на онзи чикибоец Младен. Преди обед правих сметки, че ще излезем на по 120-140 на калпак, но няма да е. При усреднена стойност три евро на стая и при броя изпращания спокойно можехме да си ги направим, но уви. Дотук днешните посрещания бяха трагедия. Пък не бяха източни германци, бе, разбирам в списъка да пишеше Лайпциг или Дрезден, ама йок, поне на хартия трябваше да бъдат чисти платежоспособни западни арийци. Катастрофа. Големи боклуци излязоха! Сега чакаме пет стаи, които са кацнали в 17:50 от Хамбург плюс още десет по култовата дестинация от Франкфурт-на-майната-си за Летище-Варна-на-кътния-си в 18:05. При все, че вече приключихме с всички изпращания, дееба. Общо 15 стаи остават. Пиши средна дажба тройка и то само ако някой се излъже да закове петица, с която да избием стандартните двойки или, не давай боже, единиците на най-заклетите скръндзи-хитлеристи. И пак става само 45 всичко, а то след подялбата с Дамбата се стопява наполовина. Мама му стара!

Ще ме питате дали винаги съм толкова меркантилен. Да. Винаги. Може да ме помислите за поредния аморален и безчувствен варненски тъпанар, но не ми дреме. Аз съм поклонник на рационализма и последовател на формалната логика с простата ù до цинизъм изчистеност. Ето как стоят нещата за мен: швабите и останалите гости означават пари, парите означават дискотеки, дискотеките означават запознанства с нови мадами, а запознанствата с нови жени означават секс. Секс, драги момичета и момчета! Секс, уважаеми дами и господа! Милиони години на упорита еволюция и ние още сме там, откъдето сме тръгнали. И няма изгледи за скорошна промяна. Няма и да има скорошна промяна, склонен съм да заложа всичките си безобидни спестявания върху едничката тази теза. Научен коментар-анализ от дебелия Живко охраната, подхранен от големия (предполагаемо) негов емпиричен опит:

    "Батка, всичко се върти около сикиша, нашата долна главица и женската топла кръвчица."

Май е прав, копеленцето му милиционерско. Май е дяволски прав. Само да ми кацнат швабите. Само да ми стъпят в хотела. Ще ги ожъна, ще се изкъпя след края на смяната и после право в "Бонкърс". Онова котенце, словачката Либуша може пак да е там. Или беше словенка? Няма значка. Харесвам я.

(Следва)                          

--------------------

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА:

* гепектрегер - от немски Gepaecktraeger - носач на багаж

* мазган - от иврит - климатик

* Bells captain - от английски - буквално капитан на камбанките; в случая - главен пиколо